Поредицата "Живот след отмъщението" ще ви поведе по пътя на едно момче загубило майка си до образа на един мафиот,който търси отмъщение. Това ще бъде основната цел,възмездие и начин да се справи със себе си. С помощта на двамата му подчинени ,той ще...
Пъшкам,когато усещам световъртежа в главата си,сякаш съм попаднал на въртележка,а болката по тялото граничи до непоносимост. Бавно отварям очи и първото нещо, което виждам е завързания за вериги Момчил. Кървавите му дрехи и начина,по който стои ми показва,че е в безсъзнание от дълго време. Извръщам поглед и се сблъсквам с проснатия на пода близнак, а в ъгъла на сумрачното помещение има два добермана ,наблюдавайки ни с любопитство.
Затварям за кратко очи,борейки се със спомена за немощния глас на София. Това ме вбесява до крайност и започвам да дърпам белезниците от ръцете си като така привлякох кучетата към мен с отворени челюсти.
- Георги, мамка му! - прошепвам аз. Доберманите ме заобикалят, а от устите ми текат лиги, готови да ме захапят. Преди да извикам за да го събудя, дрезгавия му глас проехтя в помещението.
- Парализиран съм. -изсъсках в негова посока,но внезапно единия доберман дойде пред мен и изръмжа. -Не се движи.-посъветва Георги.
- Момчил,тежко ли е ранен?- добермана се отдръпна и отново започна да обикаля около мен.
- Измъчваха го. Руснаците търсят информация за операция "Российский агент"- Замислям се за името на операцията,но абсолютно нищо не ми говори.
- Той даде ли им нужната информация?
- Не! - псувам под нос и поглеждам към Момчил. Щом нищо не им е казал, значи има информация за тази операция. Познавам го много добре за да знам за начина му на мислене и какви действия ще предприеме. Той е труден характер и само аз мога да контролирам емоциите му, доказвайки,че не е сам в този коварен и несправедлив живот с бездушни хора.
- Още ли сте тук? Нямам информация за проклетата операция.-бълнува Момчил. След малко повдига глава,фокусирайки ме с лека усмивка на лицето. - Искат Наташа.-Проклятие. Това е младата любовница на Володя. Агент под прикритие и задача, която не успя да изпълни заради нашата намеса.
- Какво знаеш за нея?
- Нищо!- отговаря той,но не му вярвам.
- Момчиле...-кучетата започват да лаят и след секунда вратата се отваря, влизайки четирима руснака като единия е облечен със скъп костюм. Оглежда ни така,сякаш сме измет и бавно размества с език клечката за зъби в устата си.
- "Черепа".... Какво да те правя,а? -пристъпи към мен, повдигайки панталона си за да приклекне на нивото на очите ми. -Баща ти те иска за себе си,а аз искам да те убия точно сега. Как да постъпя?-вдигна поглед към тавана, замисляйки се за няколко секунди след това ме погледна с ярко зелените си очи. -Знаеш ли,че Асен е от съвета? -Не променям каменното си изражение след този въпрос,показвайки,че не ми пука,но сега шансовете ми да го елиминирам спаднаха с няколко единици от чутото.- Ами тези двамата.....-сочи ги с пръст.- ...Мисля,че е време да ги довършим.- докато говори се опитвам с всичка сила да издърпам белезниците ,разранявайки кожата си .Кръв тече по пръстите ми ,а руснака се изправи за да пристъпи към Момчил.- Чакам информация за операцията.
- Майната ти. - каза Момчил. Кучетата лежат до Георги ,а аз решавам,че е време да действам. Ръцете ми изтръпват ,а зъбите изтракаха от адската болка,която ме прерязва,но не мога повече да се бавя. Скачам като попарен и повалям единия,взимайки оръжието му от кобура и за две секунди убивам и другите двама. Преди да застрелям костюмирания руснак едното куче скача върху гърба ми ,поваляйки ме на пода. Дърпа блузата и след малко усещам зъбите му да достигат кожата ми. Рязко се обръщам и го удрям в челюстта. То изскимтя,но преди отново да скочи го стиснах за гърлото,прилагайки хватка за да изпадне в безсъзнание. Другото се приближава към мен,но Георги го хвана за крака,дърпайки го към себе си. Насочвам пистолета към видимо развеселения руснак и бавно се изправям.
- Браво! - пляска с ръце.- Какво представление. - игнорирам подигравката му и слагам пръста на спусъка. Преди да го натисна се чува скимтене след това изплашения глас на София.
- Круме,спри!- поглеждам през рамо и виждам непознат мъж да държи нож близо до корема ѝ.
- Какво ли ще се случи ,ако направя един разрез,а?
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
