Живот след Отмъщението 🔞

Георги-Тридесет и трета глава

Камелия

Отново чувам плачът на Коко. Къса ми се сърцето,че толкова малко дете е подложено на такъв стрес. А за София това е като кошмар. Тя през цялото време ридае и повтаря името на сина си. Толкова е тъжно,непосилно дори за слушане и гледане. Искам да ѝ помогна,но не знам как. Заключени сме в това мазе и не може дори да помръднем. Ръцете ни са завързани и всяка една е на разстояние поне два метра.

- Мони,трябва да се измъкнем. - шептя аз.

- Този не се шегува. - права е,вече съм била в плен и знам на какво е способен. - Мъжете ще дойдат. - и за това е права. Сигурна съм,че и тримата са се побъркали, но Крум е подивял още повече. Все пак и сина му е тук. - Имаш ли някакъв план?

- Не, но искам да разбера дали брат ми е тук. - откакто се събудих само за това мисля.

- Тук е! - убедителна е ,но тя не знае що за човек е този мъж.

- Дано да си права. - в този момент вратата се отваря и влиза демона. Скривам лицето си с косата и стискам силно очи. Не искам да го виждам. Толкова съм наплашена,когато е наблизо,че започвам неудържимо да треперя.

- Камелия...- толкова гадно звучи името ми от неговата уста. - Знаеш ли,че ми липсваше? - Отвратително. Усещам го да прикляка и бавно се приближава. Този аромат няма как да го сбъркам. Мирис на опасност.- Погледни ме.- поклащам глава и продължавам да стискам очите си. Минават няколко секунди в тишина,докато не хвана брадичката ми и не ме целуна. Изхленчих и започнах да се дърпам.

- Не! Пусни ме! - викам аз,но заради думите ми получавам силна плесница,която буквално ме повали на земята.

- Остави я! Мръсен кучи син! - изсъска Моника,дърпайки веригите от ръцете си.

- Я ,виж ти! И ти си хубавица като Камелия.- О,не! Това,че я хареса не е на добре. - Как ти беше името? - бавно се изправям от земята,усещайки бузата ми да пари,но не мога да си позволя да хленча. Ако демона реши да я изнасили,ще се опитам да го предотвратя. Не трябва да преживява същото. - Камелия,как се казва? - прокара ръката си през косата ѝ и силно я дръпна за да приближи лицето си.

- Моника...моля те! Недей! - умолявам аз,виждайки как София се изправя готова да се бори.

- За какво ме молиш? - плъзна гнусния си език по бузата ѝ. Моника видимо потрепери,правейки гримаса. - За добре свършената работа,шефа разреши да си избера една от трите.- за секунда пребледнях от думите му.