Крум - Тридесет и шеста глава

1.2K 106 22
                                    

Крум

-Ако не правите това, което кажа, ще я използвам и за други цели. - решително подметна Явор, изправяйки се от пода. В същия момент виждам движение зад тримата руснаци. 

-Стига…… - започна София, но изстрелите от страна на Георги прекъсна изказването ѝ, поваляйки ги с вик на пода за секунди. Кървавите му очи първо фиксират Момчил след това масата затрупана с храна, после Явор и накрая София, която се е свила на пода и хлипа. 

-Има ново попълнение. Перфектно. Още една мишена в играта. - гласът на Явор наруши тишината. 

-Кой е този? - попита Георги, сочейки с пистолета към бащата на София. 

-Аз съм нещо повече от Асен. - каза той, пристъпвайки към масата за да отпие от уискито, сякаш нищо не се е случило. - Искам да сваля "Дявола". - отхапа от ябълката и седна на стола, поглеждайки към озверелия близнак. 

-Сега ще проверя дали си нещо повече от Асен. - каза Георги и с две крачки стигна пред масата, постави ръцете си и я преобърна. Всичко падна на пода,а  през това време София излиза от стаята с рев. Близнака го хвана за гърлото, повдигайки го от стола за да се взре в сините му очи. Наблюдава ги известно време и след малко го удря с глава. - Ти си едно нищожество. Без руснаците си една пионка. - изсъска той и го пусна. - Хайде, давай! Нека да те видим. - вдигна ръце, очаквайки да го удари, но Явор стои като препариран с почервеняло чело. - Недей да изпробваш търпението ми. - приближи се, докосвайки гърдите си. - Защото нямам такова. - завърши с юмрук в лицето му. 

-Какъв е плана? - попита Момчил,  пристъпвайки към мен за да издърпа блузата надолу и да види прободната рана. Приклекна и взе бутилката с алкохола, заливайки раната. Стискам яростно зъби от болката, която ме връхлетя за части от секундата.

-Говори с Явор и не позволявай на близнака да се доближава. - прошепвам на Момчил. Излизам от стаята и хващам ръката ѝ, придърпвайки я към себе си.- Недей да плачеш.

-Ранен си. - изхлипа тя, прегръщайки ме през врата. - Страх ме е. Този мъж не е баща ми. - Сядам на пода заедно с нея и прокарвам носа си по челюстта ѝ.

-Спокойно! Обмислям варианти къде да те изпратя. Искам те далеч от тук. 

-Но… 

-Няма но, отиваш при Галин и Моника. Точка по въпроса. - тя се отдръпна и ме погледна в очите.

Живот след Отмъщението 🔞Where stories live. Discover now