Живот след Отмъщението 🔞

Галин- Четиридесета глава

Галин, гр.София

Спирам на светофара в центъра на града и поглеждам на огледалото за да видя задаващите се сини мотори. След секунди между двете ми страни се появяват братята Горанови,форсирайки на място. Пешеходците минават пред нас,
оглеждайки костюмите и черепните ни маски,а когато мощния мотор на Крум се приближи,сякаш времето спря и всички хора замръзнаха. Светофара светна в зелено, но изчакваме "Черепа" да мине пред нас,показвайки силата,която излъчва от далеч. Георги се е превел ниско долу и плътно кара зад него. Крум е с обичайния си костюм за мисии,черен панталон, черна риза и с черна вратовръзка. Маската закрива цялото му лице и този път черепа е с по ясни контури и по-заплашителен от обичайния.

Потеглям заедно с близнаците,а бокса в ръката ми проблясва на светлината от уличните лампи. От три часа пътуваме и след малко пристигаме на уреченото място,където Василий често пренощува с курвите си.

Подавам газ и се изравнявам с брат ми,а близнаците с Крум,правейки едни и същи маневри. На братята Горанови не им трябваше много време за да се обясни ситуацията,бързо запомнят подробностите и бяха готови да тръгнат без подготвен план. Уважението ,което показва Крум към тях е видимо и самото предложение да ги включи в Съвета беше потвърждение на мислите ми. Те отказаха,под предтекст, че имат други планове в живота,не включващи решения,от които може да им зависи живота.

Всеки ден живота ни виси на косъм и това го разбрах още,когато Крум ни изпрати на първата ни задача. Убийството трябваше да бъде направено тихо,без излишно внимание и с правилния подход. С брат ми се погрижихме да изпълним всички изисквания на "Черепа",но попаднахме в засада,от която Георги  едва не умря,а аз бях тежко ранен.

След този ден осъзнах,че живота е едно изпитание и всеки погрешен ход води до гибелта ни. Сега всичко зависи от водача на глутницата,начина,по който ще ни поведе. Крум ,спира мотора ,където е тъмно и никой не може да го види. Преди да го оставя под дърветата в близост до пътя, "Nissan Skyline" на Момчил минава покрай нас,оглушавайки тихата улица.

Крум слиза и поглежда към сградата,намираща се на около двеста метра от нас. Всеки намества маската си от вятъра,който блъскаше към лицата ни и заставаме до него,чакайки търпеливо инструкции. Изскърцва със зъби,нещо,което прави като е ядосан и неспокоен. Момчил се задава към нас с Ятагана в ръце,а маската тип "Жокера"закриваща половината му лице е леко плашеща.