Double (vkook)

1

-Благодаря Ви! - Техьонг затвори тежката врата от кабинета на заместник директора и се запъти към стаята си по биология. Вече за втори път минаваше по дългия студен коридор, свързващ двете кули от  огромната сграда и все още неможеше да повярва на изяществото в конструкцията. Сградата представляваше нещо подобно на огромен средновековен замък в готически стил. Една от най-скъпите и престижни гимназии в целия свят, беше именно гимназията, в която Те се беше вмъкнал с много  усилия и разбира се помощта на богатствата, които притежаваше семейство му. Когато навлезе в шумната просторна стая, забеляза позната фигура и се запъти към нея, сядайки на свободното място. 

- О, хей Те. Оправи ли си документите? - Чим се обърна към него щом го забеляза.

- Да! Взех и предадох нужното, останаха само някой неща с програмата по допълнителните часове.- Те се усмихна с квадратната си усмивка и изкара нужното за часа му по биология. 

- О, Боже... - Джимин легна върху ръцете си, положени на кафеникавия чин и изпуфтя раздразнено.

- Само първия учебен ден е.... Защо точно биология?! Да не говорим, че сигурно ще има разместване в програмата. Трябваше да ни оставят спокойно да се настаним в общежитията и да разгледаме. - Още по раздразнено, Джимин се затръшка и започна да мята краката си. "Същинско дете" бяха думите, които според Тае в този момент го описваха идеално, но вместо да каже нещо той само се усмихна към момчето.

Програмата му за деня беше лека. Когато свършиха учебните занятия той се запъти към западното крило, което играеше ролята на общежитието. Трябваше да си признае, че за бъдеще доста щеше да се лута из коридорите. Просто пространството беше прекалено много. Първият му ден, от както бе толкова далеч от дома си и вече съсипваше съзнанието си с плетеница от въпроси, за това дали ще се справи със всичко сам.

Отвори грамадните и тежки широки врати, които разделяха общежитието от другата част на сградата. Въпреки елитното семейство от което идваше, красотата и привлекателно изящните форми на всяко кътче, върху което очите му попадаха, бяха нещо немислимо. Да не говорим, че това място трябваше да е училище. Очите му се плъзнаха върху високо бюро с красива окраска, изработено от рядък вид палисандрово дърво. Зад него жена на около 45 години се усмихваше широко.

- Здравейте! - Те побърза да поздрави, когато видя табелката върху униформата на жената. Тя беше тази, която се грижише за частта на общежитието.
 
- Здравей, момче, с какво да ти помогна? - Тае извади личната си карта и документите нужни за различните видове удобства. Честно да си каже процедурата с приема му в толкова високо поставена гимназия беше сложна работа. Жената пое нужните документи и зашари с мишката по тънкия, извит монитор. Попълни различни данни предоставени ѝ от личната карта. След изваждането на още няколко документа, тя върна обратно документа. Подаде няколко листа на Тае и след внимателно прочитане и на възможно най-малките редове, той взе черната лъскава писалка наподобяваща перо и плавно се подписа. След като жената провери нужните подписи се завъртя прецизно на 12 сантиметровите си лачени токчета и според списъка в ръката си започна да оглежда числата над ключовете закачени на огромното табло зад бюрото. Спря се на този под написа 302 и го подаде на момчето с още една лъскава усмивка.