My mom sold me

•1•

Две години по-късно.

Джемин бавно крачеше по улицата,прибирайки се от училище.Днес трябваше да излезе с Донгхюк,но това така и не се случи заради майка му.Тя не пожела да го пусне навън,защото щяли да имат гости.

Днес деня му бе повече от ужасен.Трябваше да прави тест по география,за който разбра едва днес и отново се бе скарал с Ронджун.Цял ден бе разсеян и може би това бе обяснението за стеклите се обстоятелства.

Училището,в което караше последна година,бе далеч от домът му,което значише,че ще има да си попътува.Бе със слушалки и бе набучил звука на макс,напълно игнорирайки заобикалящите го хора.

Въобще не го интересуваше кои хора щяха да им бъдат на гости,искаше този цирк да свърши по-бързо.Винаги се случваше едно и също.Родителите му се правеха на щастливо семейство,а след това се почваха споровете.

Нана все още обмисляше казаното от баща му преди години,но така и не посмя да разбере истината.Бе споделил с Джун,но до там.

***

Той нескопосано отключи входната врата и навлезе в апартамента.От кухнята се чуваха гласове,което значеше,че въпросните гости са тук.Нана събу обувките си и се отправи към стаята си.

Хвърли ключовете на бюрото си и се тръшна на леглото с тежка въздишка.Надяваше се само всичко това да приключи възможно най-бързо.

-Джемин-а!Ела тук.-Извика се майка му.

Той се изправи като попарен от леглото и набегом слезе долу.Баща му както винаги пиеше някакъв алкохол,гледайки новините,а майка му готвеше с някакъв мъж.

Това ли бяха гостите?

-Здравей,миличък.Как мина деня ти?

Защо въобще й трябва да се прави на загрижена?

-Прекрасно.-Той махна пренебрежително с ръка и седна на масата срещу баща му,който дори не го отрази.

-Няма ли да се представиш на госта ни?Не съм те възпитавала така.

Джемин въздъхна и се изправи.

-Казвам се На Джемин.-Той подаде ръката си към мъжа срещу него и се здрависаха.

-Аз съм Джунг-Хо,приятно ми е.

По-малкия само кимна,отдръппа ръката си и седна обратно на масата,взирайки се в тъпите новини.

Не след дълго на звънеца се позвъня настоятелно и Нана се надяваше,че е Ронджун.Стана рязко от стола почти събаряйки го и претича през малкия коридор и през хола.Вдиша и издиша,след което рязко отвори вратата.

Бе готов да каже колко съжалява докато не видя,че това не бе приятеля му.Пред него беше момче,красиво момче във видимо скъпи дрехи и добре поддържан външен вид.Косата му бе разпиляна на всички възможни страни,но пък му отиваше.Имаше тъмни,почти черни очи,в които можеше да потънеш и да се одавиш завинаги.

Нана премигна на парцали и се постара да спре да гледа това творение на изкуството.Трябваше да се стегне и да го разкара възможно най-бързо.Той се прокашля нервно и сетне проговори.

-Сбъркал си апартамента.-Той тръгна да затваря вратата,но кракът на момчето го спря.

-Тук ли живее семейство На?

-Да,защо?

-Значи не съм сбъркал.-Непознатото момче му намигна и навлезе в апартамента,подминавайки го като пътен знак.

Нана остана с отворена уста.Що за нахалство?

-Хей!Нима нямаш грам възпитание,че навлизаш в чужд дом по този начин?-Джемин го хвана за рамото,обръщайки го към себе си

Едва сега забеляза,че непознатото момче бе малко по-високо от него.Отблизо красотата му бе още по засищаща очите.

-Джемин,какво става?-Майка му се показа от кухнята с един черпак в ръка.

Щом зърна непознатото момче,унемя.Сложи една видимо притеснена усмивка и го покани да влезе.

-З-заповядай,Джехюн.-Момчето кимна и подмина Нана,навлизайки в кухнята.

Там видя баща си,който се бе облегнал на кухненския плод и водеше напълно неангажиращ разговор с друг мъж.

-Здравей,синко.

Той поздрави двамата възрастни мъже,поклони се учтиво и се огледа.Кухнята бе скромна,но добре поддържана.Тапетите бяха в светъл цвят,а обзавеждането бе от дърво.Бе уютно в това нямаше спор.

-Тези хора,какво правят тук мамо?-Джемин стоеше като препариран и местеше погледа си ту в младото момче,ту в Господин Хо.

-Нана,напусни моля те.Имам да свърша нещо важно,а тези хора ще ми помогнат.

-И какво е толкова важно,че не можеш да ми споделиш?

-Казах нещо!

Младото момче изпуфтя недоволно и се отправи към стаята си.Какво толкова имаше да говори с тях?Реши,че би било напълно излишно да се натоварва с това.Пусна си телевизора на произволен канал.

off😣bqh syper naduhana zatova,a sega...