My mom sold me

•37•

Джемин се сепна при внезапното отваряне на вратата.Джехюн щеше да провали целия купон,бе ясно...

-Наистина искам да те ударя!-Извика Нана плискайки с ръце по водата.

Звънливия смях на по-големия огласи помещението,отеквайки като ехо.Нана се мръщеше като малко дете,което се стори страшно сладко на по-големия.

-Нещо ти е много смешно,а?-Джемин излезе от ваната без никакъв срам от голотата си.

-Да,ти.

-Мърдай!-По-малкия се пресегна и взе хавлията си от закачалката на вратата.

Уви се набързо с нея и бутна рамото си в това на Джехюн,навлизайки в стаята.Ръцете му трепериха по незнайна причина и той всячески се опитваше да прикрие това от по-големия.

Джехюн от своя страна побърза да се скрие в банята,нали уж му се пикаеше... Седна на тоалетната чиния и постави ръката си на мястото,където биеше сърцето му.Мамка му,имаше чувството,че ще изкочи всеки момент.

-Спри!-Прошепна си тихо той.

Наплиска лицето си обилно със студена вода и излезе от банята.Джемин все още бе само с една кърпа вързана около кръста му,а с друга попиваше мократа си коса.

-Защо винаги трябва да правиш това?-Измърмори нервно Нана като не поглеждаше другия в очите.

-Кое?

-"Излизай,пикае ми се!"-Цитира той като най-сетне спря да втрива плата в косата си.

-Защото ми се пикаеше?

-Все едно това е единствената тоалетна в това огромно имение.

-Така се получава като съсипваш стаи за милиони!-Дже припряно отвори големия стъклен прозорец.

Изведнъж бе станало твърде задушно докато Джемин се преобличаше...

Нана замълча,спомняйки си защо бе сторил това.Спомни си студа,който го обливаше тогава.Страхът.Самотата...

-Така се получава като си чудовище.-Прошепна тихо той,нахлузвайки нескопосано една стара тениска.

Кожата му настръхна и той побърза да се шмугне под топлите завивки.Все още бе рано и нямаше да заспи скоро.Взе мобилното си устройство,влизайки в социалните мрежи.

По-големия от своя страна,стоеше и мигаше на парцали.Ясно бе чул това,което изрече Нана и сякаш стрели се забиваха в него при спомена за това.Носеше този товар,тази вина на плещите си и знаеше,че с едно"извинявай",нямаше да оправи нещата.Той бе пълен задник.