My mom sold me

•3•

Джехюн стоеше в близкото кафене,чакайки Джони.Трябваше да се видят,но разбира се,по-високия закъсняваше.Дже си бе поръчал кафе и няколко мини кроесанчета,които привършваха.Не бе близнал кафето.Гледаше в една точка и премисляше едно и също.Защо баща му не иска да знае?Кое е това момче въобще?

-Съжалявам,че закъснях!-Изтреля Джони и седна срещу него.

-Няма проблем.-Дже въздъхна и поклати глава.

-Е,как си?

-Добре съм.

-Да бе,както кажеш.-Джони вдигна ръката си,привличайки вниманието на сервитьорката.

Каза поръчката си и отпрати момичето.Джехюн продължаваше да блее в нищото и това си видя странно за по-високия.

-Ще ми обясниш ли?

-Не знам какво да си мисля,Джони.-Той наведе поглед и разбърка вече студеното кафе.

-Първо ми кажи за какво става дума.

Никога не бе виждал Джехюн толкова умислен.Той винаги бе импулсивен,не мислеше какво върши и не се влияеше от мнението на другите.Не бе присъщо за него.

-Баща ми ме накара да купя човек!

Изричайки тези думи на глас,се почувства отвратен от самия себе си.Плашеше се от това,което изпитва.Никога не бе чувствал вина за нито едно от действията си.Онова чувство на вина стягаше гърдите му и определено се плашеше.

Тишината взе привес и Джони унемя.Не знаеше какво да каже.Да,бащата на Дже бе алчен тип,но това вече бе прекалено.Не той бе създал този живот,че да го купува ей така с лека ръка.Но още по-шокиращото бе,че родителите му са били съгласни.

-Не се шегувай с тези неща.-По-високия се засмя нервно и помчса тила си,оглеждайки се навдякъде.

Това не беше истина,нали?

-Изглеждам ли ти като шегаджия?

-Господи...Как се казва?Момче ли е или момиче?

-Има ли значение?Той не поиска да ми обясни защо!Не му било времето сега.

-Какво смяташ да парвиш?-Поръчката на Джони дойде и той напъха няколко от бисквитките в устата си.

-Не знам.

-Сега при теб ли е?-Той фъфлеше и трохите хвърчаха навсякъде.

Джехюн ядно избърса лицето си и впи убийствения си поглед в момчето срещу него.Ама че свиня!?