My mom sold me

°92°

Всички се намираха в имението. Джунг-Хо пиеше уиски и обмисляше думите си. На всяка цена щеше да измъкне Джено от там, но останалите не биваше да разбират за това. Вече имаше ясен план, който трябваше да следва стриктно.

-Шефе, вече започвам да се притеснявам. - Рече Тейонг, играейки си нервно с пръстите на ръцете си.

-Не знам как да ви го съобщя.

-Карай направо.

Мафиота преглътна звучно, сетне отпи голяма глътка от алкохола.

Мамка му...

-Джемин е мъртъв.

Всички погледи се забиха в него. Той леко поклащаше чашата си. Нямаше смелоста да ги погледне в очите.

-Моля? - Извика силно Марк, ставайки на крака.

Сърцето му забърза ритъма си, пищящ звук раздра главата му.

Това нямаше как да е истина.

-Не успяхме да го спасим.

-Но онзи ден беше добре! - Обади се Йонгхо.

-П-починал е в съня си.

Мразеше се.

Мразеше се толкова много заради изречените думи.

-Не е вярно. - Отрече Марк, клатейки глава. - Не е възможно.

-Погребението ще се състои след няколко дни. Бъдете подготвени.

-Това ли ще кажеш? Само това? - Минхюнг бе излязъл извън кожата си.

Непукизма, с който мафиота изрече тези силни думи, го издразни. Наистина много. А болката го застигаше, съвсем скоро щеше да го погуби.

Мафиота се изправи бавно, изпивайки на екс алкохолната напитка. Остави звучно чашата върху стъклената масичка. Бе време да си тръгне, преди да се ядоса.

- Първо заемете се да откриете Джехюн. Второ се погрижете за онези двамата.

Минхюнг се вгледа в него, продължително не можейки да повярва на чутото.

Джемин мъртъв?

Най-добрия му приятел...

Той изкрещя немощно и се строполи на земята. Тейонг застана до него, сълзи капейки от очите му. Раменете на по-малкото момче се тресяха неудържимо.

Само при гледката на Джони му се до плака. И как нямаше...

Джунг-Хо побърза да напусне. Не искаше да ги наранява по този начин, но нямаше друг изход.