My mom sold me

•48•

Двама едри мъже бяха хванали двете крехки сравнение с тях,тела на момчетата.Бяха сложили черни кърпи около очите им,а на устите им бе залепено тиксо,за да не създават излишен шум и да не виждат къде се намират.Завлякоха ги насила при още един мъж,който ги чакаше на подземния етаж.

Су Янг им бе наредил да се"погрижат за тях".Първо щяха да опитат с добро да узнаят защо са тук,а ако не се получи,щеше да е с лошо.Бяха трима на двама...Мутрите на мафиота бяха два пъти по едри от тях.

-Тези ли?Сериозно?-Попита непознатия,който досега ги чакаше в пълна тишина.

Помещението бе нещо като мазе.Имаше голяма метална маса,дълга поне два метра,шкаф пълен с оръжия и няколко лампи.Единия едър тип грубо премахна лепенката от устата на Дойонг,причинявайки му неприятна пареща болка.

-Тези са нищо работа!-Изчурулика весело другия гигант,като премахна и лепенката от устата на Тен.

-Предполагам знаете процедурата?-Дълбокия глас на мъжа прати неприятни тръпки по цялото тяло на Дойонг.

Да.За жалост,я знаеха...

Премахнаха и кърпите от очите им.Двамата премигнаха механично в опит да свикнат със светлината и липсата на кърпата около очите им.

-А ти знаеш ли,каква приятна смъртна процедура съм ти измислил още от сега?-Заяде се Дойонг,мърдайки на стола докато единия тип затягаше дебело въже около китките му.

-По-добре вложи малко повечко въображение,тъй като това няма да стане реалност.-Единия от тях продума,надвесил се над момчето.

Бе със сини лещи,които го караха да изглежда още по-неприятен.Имаше пиърсинг на носа си както и на ушите.Косата му бе в ярко зелен цвят,а по тялото си имаше татуировки.Не бе толкова набит като другите двама,но външния му вид всяваше смут.Целия бе в черно,а кубинките,с които бе обут,бяха поне с пет сантиметрова платформа.

Дойонг се изплю звучно в лицето му,карайки го да отстъпи назад.Странникът с погнуса изтри лицето си и без да губи време,му заби качествен шамар,оставяйки розови следи върху нежната кожа.Нито Тен нито Дойонг обаче реагираха на това.Бяха като статуи,все едно всеки ден им се случваше нещо подобно.

-Посмей ощ..-Преди да има възможноста да се изкаже,бе настъпан от Тен.

-Я млъкни най-накрая!-Простена той,мърдайки на неудобния стол.-Имам чувството,че само докато ти слушам гласа,ще хвана рак!