My mom sold me

•35•

-На бас,че твоето сладурче ще е тук!-Джехюн го побутна с лакът в ребрата,повдигайки игриво вежди докато пристъпваха в малкото кафене.

Джони обхождаше заведението с поглед,надявайки се да види симпатичното сервитьорче.Искаше да го заговори,но срамът,който изпитваше само като го погледнеше в очите,го спираше.

-Какво става с Джемин?-Изръси изведнъж по-високия настанявайки се на крайните масички.

Джехюн се сепна от внезапния въпрос и му хвърли вяло поглед,сядайки срещу него.Въобще нямаше желание да идва,още по-малко тук,но Йонгхо настояваше.Не смяташе да се задържат дълго.

-Намерих трева в суитшърта му.-Прошепна Дже,оглеждайки се наоколо да не би някой да дочуе за какво говорят.

Бе на тръни още от сутринта.Не бе спал,умората го налягаше,а въпросите в главата му щяха да го побъркат.Нямаше търпение да поговори с баща си за всичко това,за цялата лудост.

-Какво?-Джони зейна с отворена уста.

Правилно ли бе чул?

-Това,което чу.

-Негова ли е?

Що за въпрос,за Бога?

-Не ми се говори.-Джехюн вдигна ръка,махайки на сервитьора.

***

Хечан преписваше домашното по математика от тетрадката на Джено,вече два часа.Ръката му трепереше и пръстите му се бяха схванали.Имаше усещането,че нищо от това,което приятеля му бе писал,бе вярно.Завъртя се на стола си,разтривайки слепоочието си.

Утре бе понеделник,а той за пореден път щеше да бъде без домашно,което автоматично му донасяше втора двойка.Така се стигна и до преписването от Джено и очевидно нямаше да избяга от двойката.

-Тъп си,Джено.-Прошепна сам на себе си,гледайки отчаяно йероглифите в тетрадката на приятеля си.

Стана от въртящия се стол и прибра учебните си помагала,крайно изтощен.Тръшна се на леглото,стенейки.Загвори очи и през него си появи образа на Марк.Устните му се извиха в лека усмивка.Той все още не му се бе обадил и Донгхюк почваше да губи надежда.Въпреки това,бяха минали само два дена...

Стана мудно от леглото и се отправи към кухнята.Бе два часа следобяд,а той тепърва щеше да яде.Направи си сандвич набързо и отново влезе в стаята си.Пусна телевизора и започна да се храни,не смяташе да излиза така или иначе.