My mom sold me

°90°

Джехюн припряно събираше малкото багаж, който имаше тук. Бе събрал всичко в една раница, която преметна през рамото си. Навън все още бе тъмно, всички спяха. Сега нямаше кой да го спре, не виждаше смисъл да остава тук.

Излезе тихо от стаята си, в едната ръка държеше патерицата. Огледа се наоколо, сетне закуцука наново. Излезе от апартамента и тихо затвори вратата.

Повика такси и не след дълго бе пред къщата си. Нямаше търпение да се прибере и да заспи спокойно.

***

Събуждайки се, първата работа на Джунг-Хо, бе да види как са момчетата. Лекаря отново бе при Джемин, което не му даде възможност да го види.

Мамка му, трябваше да плаща тройно на този.

Джой вече бе будна и правеше закуска в кухнята. Мафиота се бе отправил към стаята на сина си, но настоятелното позвъняване го спря.

Рязко отвори вратата, готов да се развика на досадника зад нея, но там нямаше никого. Той се огледа хаотично наоколо. Свеждайки поглед надолу съдря кутия.

Взе я, оглеждайки се отново, сетне се прибра обратно.

Остави кутията на малката масичкa в хола и се отправи към кухнията, напълно забравил за Джехюн.

-Добро утро. - Рече весело Джой, поставяйки на масата препечени филийки.

-Добро да е. - Кимна мафиота с усмивка на лице и се настани на масата.

-Искаш ли кафе?

-Не бих отказъл.

Тя се изкикоти и се зае с кафето.

Закусваха спокойно, никой не нарушаваше тишината. Мафиота бе потънал в мисли. Внимателно трябваше да премисли следващия си ход. Не биваше повече да допуска подобна грешка.

След като приключи със закуската, остави съдовете в мивката, сетне проговори.

-Отивам до имението. Трябва да се погрижа за нещо важно.

-Случило ли се нещо?

-Не. Наглеждай момчетата.

Джунг-Хо се оправи набързо и се качи в мерцедеса си.

Когато престигна пред имота си, изключи двигателя на черния мерцедес и слезе. Кимна на подчинените си и продължи напред.

Мислеше дълго над това, което щеше да стори само след няколко мига. Осъзнаваше, че не бе правилно, но не можеше да вярва на никого.