My mom sold me

°89°

Джони се бе запътил към имението. Знаеше, че другите са там пък и трябваше да уведоми Чонло за случващото се. Мина покрай двамата едри мъже, стоящи на пост при портите и навлезе в големия двор.

Надяваше си Юта и Тейонг да не бяха обърнали имота с краката нагоре. Дойонг и Кун също трябваше да са тук и той за момент се запита какво всъщност трябваше да направи с тях...

Щом навлезе в антрето, побърза да се събуе. Огледа се в голямото огледало и не можа да се познае. Изглеждаше... Изцеден. Меко казано, изцеден.

Чу викове и  побърза да навлезе в обширния хол.

-Махни се от там, ще ме застрелят заради теб! - Извика гневно Юта.

С Тейонг играеха някаква игра. Кожения диван бе пълен с боклуци и пуканки. Йонгхо свъси недоволно вежди.

-Какво се е случило тук?

Двете момчета се сепнаха, гледайки го стреснато. Юта побърза да изключи плейстейшъна и остави джойстика настрана, сетне заговори.

-Беше ни скучно и решихме да играем на нещо.

-Разбирам, но може ли да не бъдете такива свине?

-Ще почистим де! Ти къде се губиш?

Джони се настани на дивана, избутвайки разпиляните пуканки на земята.

-Бях при Джунг-Хо, за да видя Дже и Нана.

-Как е Джемин? - Тейонг стана от мястото си и започна да събира боклуците от храната, която с Юта бяха взели по-рано.

-Зле. Едвам се движи.

Настана мълчание и Те тихо оправяше кочината. Нямаше какво повече да каже. Нямаше си и на идея къде беше Джунг-Хо, но знаеше, че това е предпазна мярка.

-Ами Марк? Той къде е?

-Нямам идея. Говорих с него по-рано, но не знам къде е сега.

-Шефа каза ли какво да правим с Дойонг и Кун?

-Не. В момента Джехюн и Джемин са по-важни.

Тейонг изхвърли боклуците и тромаво се настани до другите двама. Джони бе заровил пръсти в косата си и това не остана незабелязано от него.

-Има ли нещо? - Попита Юта, поставяйки ръка на рамото му.

Високото момче въздъхна тихо, облягайки се назад, сетне проговори.