°84°

684 87 10
                                    

Джемин се свлече на земята,безпомощно.Ронджун се почувства страшно слаб в този момент.Всички сякаш бяха затаили дъх и чакаха да се случи чудо...Минхюнг изтръпна,виждайки го как затваря очи и бързо се окопити, сетне заговори.

-Извикайте линейка,мамка му!

По дяволите,сякаш времето бе напълно спряло...Джунг-Хо нахлу в стаята,следван и от Джони.Погледа му мигом попадна на Джемин,който едвам дишаше.Избута Ронджун настрани и колебливо приклекна към момчето.Ръката му се разтрепери,а очите му се напълниха със сълзи.

-Дръж се.-Бе единственото,което съумя да каже в тази ситуация.

Извади мобилното си устройство,гледайки го колебливо.Много рядко използваше телефон,тъй като бе рисковано,но за Джемин си заслужаваше риска.Изправи се на крака и натисна номера ѝ.Длепи телефона до ухото си и зачака,реейки поглед наоколо.

Мамка му...трябваше да запади самообладание.Нана щеше да се оправи.

-Джой,трябва ми помощта ти.Отново.

Чувайки това име,Нана свъси недоволно вежди.Неописуемата болка го държеше в съзнание и усещаше как шибания коршум навлиза все по-дълбоко в тялото му.Нежните ръце на Ронджун бяха прегърнали тялото му,а сълзите му падаха върху лицето  на Джемин.

Не и тя.

Само не и тя...

-Отведи ги някъде,където ще бъде безопасно за тях.-Рече сторого мафиота.

Марк се огледа наоколо,осъзнавайки, че Джунг-Хо говори на него.Очите му се напълниха с горчиви сълзи,зървайки Нана в това състояние.Кимна,като отклони поглед от немощното тяло на Джемин.

-Не съм приключил с теб!-Възрастиния мъж закова строгия си поглед в Кун,готов да го убие тук и сега.

Обаче имаше по-важна работа сега.

Премахна ловко колана си и внимателно го уви около стомаха на Джемин,за да намали кръвотечението. Скъса ризата си и уви и нея около тялото му.Плата мигновенно се оцвети с ярко червения цвят и той затегна колана,карайки момчето да простене.

Нежно обхвана тялото му като го повдигна от земята,носейки го булченската.Главата на Нана клюмна на една страна и той затвори очи,крайно изморен от всичко.

-Джони отиди в болницата.Искам да уредиш личен лекар на Джехюн.-Джунг-Хо извади визитка от сакото си,подавайки я на Йонгхо,сетне отново обхвана тялото на момчето с две ръце,проговаряйки. -Кажи му кой те праща и всичко ще бъде наред.

My mom sold meWhere stories live. Discover now