My mom sold me

•50•

Всички бяха на голямата маса,направена от масивно дърво,а единствените липсващи бяха Марк и Джемин.Крясъците им продължаваха да попиват в стените и се чуваха ясно навсякъде.Ронджун все още не можеше да се оттърси от неприятната новина,която научи.

Само това му липсваше...

Джемин бе безнадежден случай.Нямаше смисъл.

-Ти съвсем си се побъркал,бе!-Дълбокия глас на Минхюнг се разпростря наоколо,потъвайки в мъртвешката тишина.

Нана потрепери,виждайки яростта в очите на един от най-близките си хора.Замлъкна,а цялото му същество застина.Знаеше,че долу ги чакат,но не знаеше,че и Джехюн бе тук.При това чуваше всичко.Кимна примирено крайно изморен от този спор и напусна стаята,оставяйки Марк сам.

Минхюнг,в яда си,изрита първото нещо,което видя,а именно рамката на леглото с кралски размери.То се помести леко и той вдиша и издиша дълбоко.Трябваше да се стегне.Щом се мобилизира и реши,че е готов да слезе долу,го направи.В бързината си се блъсна в гърба на Джемин,който стоеше на прага на кухнята,напълно притихнал.

Минхюнг проследи погледа му,пропит с болка и очудване и установи,че сочи към Джехюн.Двете момчета се взираха едно в друго все едно всеки момент ще се хванат за гушите.Розовокосия преглътна шумно и премига на парцали,за да се увери,че очите не го лъжат.И не,не го лъжеха.Джехюн стоеше на масата до Йонгхо и го гледаше.

Гледаше го право в очите.

Джемин усети ужесточеното биене на сърцето си в цялото си тяло.Всеки забързан удар,усещаше го,чуваше го отчетливо.Красивите очи на Джехюн,впити в неговите,накараха кожата му да настърхне.Всички мълчаха и си хвърляха неловки погледи с изключение на Джунг-Хо.

Той единствен,без да знае каквото и да е било за отношенията им,разбра.
Разбра всичко,прочете ги като отворени книги и му се догади.Не.Това не биваше да се случва!Марк грубо подмина приятеля си,удряйки го с рамо след като тишината продължи твърде дълго.

Настани се до Ронджун,който го погледна с презрение.

-За днес,моля.-Мафиота промърмори като му посочи свободното място,точно срещу него.

Трябваше да вземе нещата в свои ръце.Трябваше да ги държи далеч един от друг за напред.Розовокосия припряно се настани на свободното място щом усети,че краката го предават.