My mom sold me

•70•

На следващия ден Джони продължаваше да стои неотлъчно до Джунг-Хо и Джехюн.Заедно двамата бяха разпределили останалите и всеки си имаше задача.

Тейонг,Дойонг и Юта трябваше да наглеждат имението.Тен и Джони стояха в болницата при Джехюн,а Марк бе поел задачата да наглежда Джемин и останалите.Йонгхо така и не успя да се свърже с Теил и Кун,което породи дълбоки съмнения в него.

Не искаше да прибързва със заключенията затова следеше всеки един от тях.Юкхей не спираше да му звънни и да пита за приятеля си и това ядоса Джони до такава степен,че изключи телефона си.Тен се появи и седна тромаво до него с две кафета,подавайки едното на по-високия,сетне проговори.

-Марк ми се обади и каза,че Чонло настоява да бъде тук.

-Няма как да стане докато шефа не каже обратното.-Йонгхо отпи солидна глътка от кофеиновата напитка,реейки поглед наоколо.

Чувстваше се притиснат между чука и наковалнията.Само той знаеше за въпросното писмо със заплахата написана в него и това му тежеше твърде много.Никога Джунг-Хо не му бе поверявал такава информация и това го трогна до една степен.От друга страна обаче,подозираше всички и не можеше да си намери място.

Представяше си как отстранява всеки от тях в различни ситуации и това не му се понрави.

Мамка му,не беше корав като Джехюн.

Той би убил този,който го е предал без да му мигне окото дори този някой да е Джони.

Високото момче тръсна глава в опит да разкара тези си мисли.Имаше толкова неща на главата,че имаше усещането,че всеки момент ще заспи.Не бе спал добре последните дни,а миризмата на лекарства и болни хора не му влияеше никак добре.

-Събери телефоните на всеки един и ми ги донеси тук.Включително и товя.Свържи се с Теил и Кун,защото не си вдигат скараните телефони.-Рече Джони изпивайки кафето се на екс.

Даде му празната хартиена чашка и направи знак с ръка на Тен да действа.Не трябваше да се разпуска,който и да беше предаделя.Ниското момче кимна мрачно и тръгна по дългия коридор към асансьора и не след дълго Йонгхо го загуби от поглед.

Вплете ръце в косата си,разрошвайки я.Тежка въздишка се откъсна от устните му и той се изправи.Навлезе в болничната стая при Джунг-Хо,който бе заспал на стола,държеейки ръката на сина си.Постави ръката си на рамото на възрастния мъж,размърдвайки го леко на мястото му.