•47•

889 92 58
                                    

Джемин лежеше изнемощял в стаята си,а Ронджун му носеше всичко необходимо.Не бе мигнал цяла нощ,а повръщането беше започнало пред два часа.Чувстваше се като здъвкан и изплют,нямаше никакви сили.Главата го болеше,цялото му същество гореше отвътре и му се гадеше непрекъснато.

Единственото,което желаеше повече от всичко,бе...Джехюн.Искаше да го зърне дори и за една секунда,да се увери,че той е добре.Всячески се опитваше да не мисли за него,но се проваляше и то жестоко.Не си намираше място и непрекъснато се въртеше в голямото легло.

Всички щъкаха из цялото имение,говорейки за някакви сделки и търгове.Не искаше да се вслушва нито да разбира повече за хората,които отвлякоха Дже.Понякога глупаците бяха благослувени...

-Хей,как се чувстваш?-Попита Джено,навлизайки в стаята.

-Малко по-добре.

Джено се усмихна топло и се настани на леглото до него.Не му харесваше да го вижда по този начин.Притесняваше се за здравето на приятеля си и виждайки го в това положение,се намрази.Всички бяха безсилни в тази ситуация.

-Защо отказваш да отидеш в болница?Очевидно не си добре.

-Не е нещо сериозно.-Промърмори тихо розовокосия като се заигра с пръстите на ръцете си.Защо отново повдигаха тази тема?

-Поне преглед?

-Не,Джено!Д-добре съм.

Джено поклати глава.Нана продължаваше да упорства,а наистина не бе добре.

-Как ще обясниш постоянното гадене тогава?

-Предполагам,че е от стреса.-Той повдигна безгрижно рамене.

-Виж,опитвам се да ти помогна.Защо не го направиш?Порсто ще отидеш на преглед,нищо повече.

Розовокосия въздъхна и се размърда нервно на мястото си.Какво толкова?Щеше да отиде,да го прегледат и да му съобщят,че не е нищо сериозно и всички щяха да се кротнат.Не губеше нищо.

-Хубаво,ще отида.

-Ще дойда с теб.

***

Момчето всячески отказваше да излезе от стаята.Юта на няколко пъти говори с него,но нямаше резултат.Не искаше да вижда онзи мъж.И какво му оставаше?Щеше да остане в стаята докато някой не дойдеше да го измъкне.

Не разбираше защо е тук,но вече не искаше да узнае.Всичко,което разбра му бе напълно достатъчно и прецени,че няма да си вре носа в тези работи.Чу се поредното настоятелно почукване,сетне и глас.

My mom sold meحيث تعيش القصص. اكتشف الآن