My mom sold me

•22•

-Хечан,идвай с мен.-Джемин го задърпа на някъде без да дочака отговор.

Ронждун преди малко бе тръгнал по Джено,а той не искаше да се прибира.

-На къде?

-Ще си боядисвам косата.

-Това пък как го реши?

-Спонтанно.-Той повдигна рамене и лукава усмивка се настани на устните му.

Бе си наумил,като част от отмъщението,да похаби всички пари,които взе.Щеше да си вземе каквото поиска,щеше да се боядиса,а може би и да си купи някоя друга дрешка.Онзи задник трябваше да разбере с кого се забърква.Щеше да му стъжни мизерния живот!

-И в какъв цвят?

-Не знам.-Той се замисли,оглеждайки се наоколо сетне пак проговори.-Може би оранжево?

Хюк го огледа преценяващо в опит да си го представи с оранжева коса.Смръщи се и поклати глава отрицателно.

-Ще приличаш на морков.

Джемин прихна в смях.

-А ти какво предлагаш?

-Светло розово?

-Да!-Джемин плясна с ръце ентосиязирано.

Той извади телефона си,набирайки някакъв номер докато размахваше едната си ръка в опит да спре някакво такси.След като приключи с разговора,се отказа от таксито и нескопосано прибра мобилното си устройство.

-На кой звъня?

-На Марк хьонг,ще ни вземе с колата.

-А,з-знаеш ли?Аз имам малко работа.-Донгхюк се паникьося,чувайки името.

-Ей,никъде няма да ходиш!-Джемин го хвана за лакътя,залепвайки го за себе си.

-Н-наистина имам работа.

-След като чу,че Марк ще дойде ли?Преди това май беше свободен.

-Задник!-Хюк го удари в корема,карайки го да изкриви лицето си в странна гримаса.

-Ще те уредя с него ако останеш.-Нана скръсти ръце пред гърдите си,следеейки реакциите на по-ниското момче.

Бузите му моментално почервеняха и той започна хаотично да се оглежда наоколо.Толкова ли бе очевиден?Преглътна шумно,почеса се неловко зад врата и проговори.

-Защо реши,че искам да ме уреждаш с него?

-Личи си,Хюки!Хайде,не се спичай,той ще пристигне след малко.