My mom sold me

•42•

Ронджун ужесточено се бореше със себе си и с порива си да зареве отново.Тен му бе дал кърпичка,с която той в момента попиваше водопадите,стичащи се по бузите му.

Джемин бе на втория етаж и шумно повръщаше малкото храна,която бе поел през тези дни.Виеше му се свят и здравия му захват около мивката бавно отслабваше.Краката му трепереха неудържимо.

Тен и другите две момчета,на които Ронджун и Джемин не разбраха имената,стояха в пълна тишина в големия хол.

-Колко още ще повръща?-Попита едното момче,човъркайки си в телефона.

Бе седнал на черния кожен диван и не изглеждаше особено впечатлен от стеклите се събития.

-Н-не се храни з-здравословно.-Констатира Джун,бършейки поредната сълза.

-Или е от стрес.-Предположи Тен.

Оглеждаше всичко наоколо и остана впечатлен от изисканото обзавеждане.Знаеше за много от именията,които притежаваше Джунг-Хо,но това бе едно от малкото,които му допадаха.

Тихите стъпки на Джемин се чуха и всички впериха погледи в него.Изглеждаше блед и отпаднал,видимо цялото му тяло трепереше.

-Как се чувстваш?-Попита дружелюбно Тен,заставайки очи в очи с него.

-Според теб?

Той седна на дивана до непознатото момче с ярко червена коса.Третото момче обикаляше наоколо и не пропускаше да ахне на всяка направена крачка.

-Ти трябва да си Джехюн,нали?-Попита Тен,сядайки на облегалката на канапето.

От черните му панталони се показваше оръжие.

-Не.Аз съм Джемин.

-Тогава кого са отвякли?-Обади си непознатия с червената коса.

Нана започваше да се изнервя.Всячески се сдържаше да не удоши този тип.Беше дразнещо спокоен,за Бога.

-Джехюн.

-Оо,имаме герой!Значи Джехюн се е представил за Джемин?-Продума весело момчето,което не спираше да пипа всичко що види.

-Дойонг,седни си на скапания задник най-накрая,изнервяш ме.-Червенокосото момче остави телефона си на стъклената масичка,впивайки яростно поглед в Дойонг.

Телефона на Джехюн започна да звъни в джоба на Ронджун.Той остави сополивата кърпичка настрана и с треперещи ръце извади мобилното устройство.