My mom sold me

•40•

Нана влезе в стаята си и тихо затвори вратата.Определено нещо не бе както трябва.Джехюн не викаше,не чупеше,бе плашещо спокоен.Минаваше единадесет вечерта и реши,че утре няма да ходи на училище.Нямаше кой да му забрани,нямаше майка,която да се притесни или баща,който да се ядоса.

Легна тромаво на леглото и въздъхна шумно.От една шега какво се получи?Вдиша силно в опит да спре напиращите сълзи и усети аромата на Джехюн попил в чершафа до него.Какво повече можеше да се обърка?Колко по-зле щеше да стане?!

-Никога не съм се натъквал на по-просто подобие на човек от теб!

Джемин лениво отнови очи,виждайки Джехюн,който бе скръстил ръце пред гърдите си и се бе облегнал на касата на вратата.Явно до такава степен бе потънал в мислите си,че не бе чул отварянето на вратата.

-Колко малоумен трябва да бъдеш,за да направиш подобно нещо?-Спокойния му тон изплаши Нана още повече.

Предпочиташе го викащ,бесен,но не и толкова дразнещо уравновесен.Не и в тази ситуация...

-Не съм очаквал,че си способен на подобно нещо.Откъде да знам,че си до такава степен психопат,че чак да ме проследиш и да се вяснеш с пистолет в ръка?

-Това беше револвер!

-Същото.

-Повярвах ти,мекотело.Представих си отвратителните неща,които може би са ти причинили.Ти просто си бил с Ронджун.Мамка му,бях готов да избия всички само,за да те спася.Знаеш ли какво представлява револвера?Многозарядно,огнестрелно оръжие за близък бой!Щях да пръсна мозъка на Ронджун пред очите ти,по дяволите!Ако не се бях спрял,мозъка му щеше да бъде на каша.-Дже се приближаваше бавно към по-малкия.

Опитваше се да говори на равен тон,да не показва колко емоции бушуваха в него.Клекна до леглото и подпря ръце на мекия матрак,преплитайки пръсти.Взря студения си поглед в този на розавокоското.

-З-защо имаш револвер в себе си?-Гласът на Нана трепереше неистово и той се прокле мислено.

-Не е мой.

-Наистина ли щеше да го сториш,ако Джун не бе отворил вратата?

-Да,мамка му,да!Щях да го направя без да се замисля!-Той рязко се изправи,викайки.

Бе първичен и животински полудял.Отстрани изглеждаше като емоционално нестабилен,което не бе далеч от самата истина.Джехюн започна да скубе косите си,дърпайки ги на всички страни.Ако продължаваше с това,щеше да оплешивее.