My mom sold me

•39•

-Ако не намалиш,ще те спре полиция!-Извика Джони,държеейки силно дръжката на вратата.

-Няма.

-Ще те спре полицията и директно ще те тикнат в затвора с тези оръжия в теб.

-Млъкни вече!

Джони успешно бе проследил телефона на Джемин и сега пътуваха натам.Дестинацията не бе далеч,което се хареса на Джехюн.Скоро щеше да избие всички утрепки посегнали на Джемин.

Дже наби спирачки когато пристигнаха,на косъм да удари колата отпред.Слезе набегом от колата и се огледа наоколо.

-Кой бе отвякъл осемнадесет годишно момче и би го отвел тук?В обикновен блок?-Попита Йонгхо,заставайки рамо до рамо с приятеля си.

Искренно се надяваше да не се налага да използват тези оръжия.

-Искаше ми се да знам.Вземи револвера.-Рече по-ниския като продължаваше да оглежда местността.

Джони го послуша и не след дълго му връчи оръжието,внимавайки да не бъдат видяни.Пресякоха улицата и застанаха пред входната врата на блока.Проследяващата система бе свързана с телефоните им и когато са на по-малко от десет метра от целта,тя щеше да ги оповести чрез звън.

-Заключено е.-Констатира по-високото момче,ядно дърпайки вратата.

Дже натисна произволен звънец и зачака.След по-малко от минута се чу онзи дразнещ звън и Джони дръпна вратата.Навлязоха във входа и заизкачваха стълбите.

-Не мога да повярвам какво се случва!-Рече тихо Йонгхо,ходейки зад другия.

Ръцете му трепериха и не отделяше поглед от телефона.Червената точна не бе далеч от тяхната,зелена,и скоро алармата трябваше да се включи.

-Съжалявам,че те забърквам в това.

-Трябва ти психолог,приятел!

По-ниския единствено го стрелна с леден поглед и забърза крачка.Вече бяха на петия етаж,мамка му...Сърцето на Джехюн щеше да се пръсне от напрежение.

Нима бе способен да отнеме човешки живот,в името на Джемин?Докъде се простираха симпатийте му?А възможностите?

Чу се пискащия звън и те се заковаха на място.Дже грубо взе телефона от ръцете на приятеля си,търсейки червената точка.Погледна вратата на апартамента пред себе си преценяващо,сетне проговори.