Четири години по-късно.
Джемин крачеше бездушно из Берлин в опит да прочисти мислите си.Бе зима и пронизващия студ го караше да трепери.След един час трябваше да отиде при терапевта си,а пътя от университета до домът му бе поне половин час.Добре,че бе намерил кореец психолог в Германия.Имаше твърде много трафик в Понеделник,за Бога.
Извади ключовете за колата си и натисна копчето,с което я отлючи.Качи се в модерния автомобил,разтривайки ръце една в друга.Пусна отоплението на автомобила и потегли.Трябваше да остави нещата си и тогава щеше да отиде на сеанса.Имаше страшно задръстване и това го ядоса допълнително.
-Хайде бе!-Няколко пъти натисна клаксона,но това не отдаде ефект.
Колата,която беше най-отпред на голямата редица автомобили,стоеше на една място макар и зеления светофар,който светеше ярко право в очите.Когато шофьора благоволи да тръгне,Джемин с мръсна газ сменяше лентите.
Половин час по-късно се прибра в уютната къща.Нямаше никого,за което бе благодарен.Въобще не бе в насторение да обяснява как бе преминал поредния скучен ден в университета.Остави малката черна чанта,в която държеше една тетрадка и химикалка и за миг се настани на дивана.
Погледна часа на ръчния си часовник а стана като попарен.Явно задръстването го бе забавило повече отколкото бе очаквал.Имаше двадесет минути да стигне до дестинацията си.Запали автомобила и потегли натам.
***
-Би ли започнал от начало,господин На?-Попита вежливо психолога,записвайки нещо в малкото си тефтерче.
-За кой път вече?
-Кажи ми кратката версия,за да бъда сигурен,че съм те разбрал напълно.
Джемин въздъхна отчаяно.Явно психолога не го бе разбрал както трябва предишните пъти,в които разказваше за това,което го тормозеше толкова години.Или той просто искаше да говори с някого за това?Всеки Понеделник и Сряда бе на психолог и всеки час разказваше по малко от историята си.Явно сега трябваше да я разкаже наново и то цялата.
Питаше се,още колко ли щеше да продължи това.Имаше ли смисъл да бяга от този ад или бе по-добре да се изпарви срещу дявола най-накрая?Отърси глава,тежка въздишка се откъсна от устните му и той проговори с дрезгав глас.
أنت تقرأ
My mom sold me
أدب الهواةДжемин бива продаден от майка си на Джехюн и баща му.Опознавайки се по-добре,между двете момчета пламва искрата на силната страст.Но бащата на Джехюн не остава доволен от този факт,а сина му от своя страна не остава доволен от неизказаната истина. ...
