My mom sold me

•16•

Събуждайки се,Джехюн усети пронизваща болка в цялото си тяло.Простена и подбели очи в опит да се надигне в седнало положение.Разтърси глава и се огледа,но щом видя спящия Джемин до себе си,извика.

-Мамка му!

Повдигна завивката,установявайки,че е само по боксерки.Нямаше ясен спомен от вчерашния ден,а и не искаше предвид ситуацията.

-Не викай.-Промърмори сънено по-малкия,обръщайки се към него.

-К-какво правиш тук,по дяволите?

-Това е моята стая,нещастник.

Дже се огледа наоколо и се сепна,осъзнавайки,че Нана бе прав.Стана като попарен от леглото и потърси дрехите си с поглед.Съзря сакото си на земята и му се доплака.Бе дал цяло състояние за това сако,а сега то лежеше като парцал на земята.Той го взе и го огледа обстойно,камък падайки от сърцето му щом видя,че му няма нищо.

-Какво се е случило снощи?-Попита докато нахлузваше единия крачол на панталона си.

Главата го болеше страшно много,но опита да игнорира това.Ризата му бе в окаяно състояние затова се отказа от обличането й.

-Дойде с някакво момиче тук.-Джемин разтърка очи заставайки в седнало положение.Въобще не му бе до този извратеняк точно сега.

-Значи ние н-нищо не с-сме правили,нали?

-Ил,не.-Той смърщи вежди,изправяйки се от леглото.

Дже мислено си отдъхна.За миг се отврати от себе си,мислейки си,че са правили нещо.Просто нямаше да си го прости и само,мислейки си затова,му се гадеше.Дори надрусан,пиян,нещастен никога не би паднал толкова ниско,че да преспи с този идиот.Беше толкова гнусно,мамка му!

-Махай се!-Викът на по-малкия то изкара от мислите му.

Той напусна помещението без да говори и звучно тресна вратата.Трябваше да се погрижи за главоболието.Навлезе в хола и се отправи към голямата витрина,в която прибираха разни дреболийки.Потърси с поглед хапчета за глава,но така и не намери.Въздъхна и отиде в кухнята,поне можеше да закуси...

-Добро утро.-Промърмори Джунг-Хо.

-Добро да е.

-Мисля,че сега трябваше да пътуваш с Джемин към училището му.-Баща му повдигна изпитателно вежди.

Бе силно разочаровен от поведението на сина си.Никога не пропускаше да си свърши задълженията,колкото и много да бяха те.