My mom sold me

•23•

-Кой от вас двамата го стори?-Извика гневно,Джунг-Хо.

Момчетата едва се бяха прибрали,макар и трудно заради протестите на Джемин и възрастния мъж ги засипа с въпроси.След като видя стаята на сина си,побесня.Нана сведе глава,не бе очаквал,че нещата ще ескалират по този начин.

-Той беше!-Каза паникьосано Дже,сочейки по-малкото момче до себе си.

-Защо го направи,Джемин?

Той вдигна плахо поглед,но щом съзря разочарования такъв на възрастния мъж,съжали.Дали трябваше да му сподели за постъпката на сина му?Или да заблуди Джехюн,прикривайки го?

-Скарахме се.

-И ти реши,че съсипеш стаята му?

Последва дълго мълчание.Никой не знаеше какво да каже,а на Джунг-Хо сърце не му даваше да вика по тях.Трябваше да измисли някакъв план,чрез който да се сближат.

-От сега нататък,ще бъдете в една стая!Докато не се научите как да се държате един с друг.-Възрастния мъж каза,категоричен.

Мамка му...

-Но,тате..-Дже пристъпи плахо напред,но бе прекъснат.

-Няма"но",Джехюн,категоричен съм.

-Няма да стане!Няма да деля една стая с това нещо.-Изрече погнусено по-голямото момче,гледайки накриво Нана.-Ако трябва ще спя при Лоло,пък и тук има предостатъчно стаи.

-Прав си,има предостатъчно стаи,но това ще ви бъде за урок.Когато спрете да се държите като малки деца,може да поговорим отново,а сега ме извинете,имам достатъчно работа.-Възрастния мъж се отправи към стълбището за втория етаж.

Тежка въздишка се отдели от устните на Джехюн.Само това му оставаше...Да дели стая с Джемин?!Още по-лошото бе,щеше да дели едно легло с него.Яроста в него превзе съществото му само за секунди и той не осъзна кога бе почнал да вика.

-Ти си виновен,плужек!

По-малкото момче подскокна стреснато на мястото си,сетне го погледна укурително.

-Аз ли?Ако не ме бе оставял на онова място,посред бурията,сега нямаше да се намираме в тази ситуация!Ти си болен,откачалка!-Джемин викаше ли викаше,но сякаш Дже не възприемаше нищо.

След цялото викане,по-малкото момче се отправи към стаята си.Главоболието го налегна изведнъж,но бе твърде изнервен,за да му обърне внимание.Ако умопобъркания Джехюн не го бе оставал там сам,нищо от това нямаше да се случи!Та кой нормален постъпва така?Това момче трябваше да се лекува.Той отърси глава в опит да разкара досадните мисли и отвори гардероба си.