My mom sold me

•65•

Джони и Тен стояха пред стаята в болницата,където бе настанен Джехюн.Йонгхо тресеше единия си крак от нерви и не можеше да се намери място.Лекарите не излизаха от стаята вече три часа и той умираше от притеснение.Бяха съобщили на Джунг-Хо за масовата катастрофа на магистралата,която бе спряла движението за няколко дни,и сега го чакаха.

Тен бе заровил ръце в косата си и едва здържаше сълзите си.Докторите се бавеха твърде много и той не знаеше какво да си мисли.Вдиша и издиша в опит да се мобилизира,но не се получи особено.Сърцето му препускаше в гърдите като лудо и не знаеше още колко ще издържи на целия този стрес.

Какво щеше да стане сега,след като Джехюн бе извън играта?

Всичко щеше да се разчуе бързо и всичките типове,с които си имаха работа,нямаше да пропуснат шанса си да убият Джехюн.Ако въобще лекарите успееха да го спасят...

Екипа от доктори излезе от стаята.Главния лекар кимна на останалите и те се оттеглиха.Йонгхо скочи на крака,сетне проговори.

-К-как е той?

-Няма да ви лъжа...-Мъжа се почеса нервно зад тила,свеждайки поглед.

За момент през съзнанието на Джони мина най-лошата мисъл.

-Какво?-Почти извика ниското момче на предела на нервите си.

-Засега е стабилизиран,но сърцето му отказа на няколко пъти.Има много счупени кости и е направо удивително,че е оцелял след подобен сблъсък.Не знам дали тялото му е достатъчно силно,за да се пребори.

-Моля?Какво означава това?

-Не се знае дали ще оживее до утре.

-Нали сте лекар?!Направете нещо,мамка му!-Джони започна да ръкомаха наоколо в истерията си.

Нямаше да позволи най-добрия му приятел да умре по този начин.

Нямаше!

-Има голяма вероястност ако се събуди,да получи амнезия.-Рече младия лекар,напълно игронинарйки казаното от Йонгхо,сетне продължи.-Удара е бил твърде силен.И аз съм безсилен.От тук натам,битката е негова.

Тен седна отново на стола,реейки празния си поглед наоколо.

От тук натам,битката е негова.

Джехюн щеше да се справи.Той бе победител,никога не падаше на колене...

-Щ-ще може ли да го видим?-Ниското момче на стола погледна към лекаря.