My mom sold me

•69•

-Някой да повика лекар!-Джисънг се бе шашнал и ръкомахаше наоколо.

-Н-не,няма нужда.Искам само да се прибера.-Джемин една намери сили да се изкаже.

Понечи да се изправи,но краката го предадоха.Джено отново го подхвана внимателно и го върна на мястото му,сетне проговори.

-Сигурен ли си,че си добре?

-Да,всичко е наред.

Джунг-Хо излезе с гръм и трясък от стаята,държеейки някакъв лист в ръцете си.Гледаше в хартията и не можеше да повярва на написаното в нея.Внимателно прокарваше погледа си по всяка една дума и не можеше да го асимилира.

Как бе възможно...

-Джони извикай момчетата.-Нареди мафиота,като продължаваше да препрочита писмото.-Джемин по-добре се прибери.

-Какво става?-Попита объркан Тен.

-Искам охрана пред стаята през цялото денонощие.

-Защо?-Йонгхо отклони поглед от плачещия Лукас,впивайки го в шефа си.

Нещо не беше наред.

-Изпълнявай и не питай!Всички да се прибират по домовете си.-Възрастия мъж закрачи по дългия коридор без да откъсва очи от хартията в ръцете си.

Тен навлезе в стаята и каза на Чонло да го последва.Йонгхо през това време звънна на Дойонг,Тейонг и Юта да дойдат тук.

-Чухте го,прибирайте се.-Рече Джони.

-Но какво става?-Попита Ронджун в пълно неведение.

-Не задавйте излишни въпроси.

Джони и Тен ги поведоха към изхода на болницата.Нямаха идея какво става,но щом Джунг-Хо бе наредил така,те трябваше да изпълнавят.

-Ще те закарам.-Рече Ронджун,виждайки окаяното състояние на Джемин.

-С Джисънг.

Ронджун кимна и набързо се сбогува с останалите,отправяйки се към колата си,следван от двойката.Джисънг тайно хвърли последен поглед към Чонло и влезе в автомобила.Нещо в него сякаш се разпали...Отърси глава,осъзнавайки какви глупости му минават през главата.

-Кога ще те видя отново?-Попита Джун,запалвайки превозното средство.

Джимин бе седнал на пасажерското място,ръцете му бяха вплетени в косата,а тялото му бе наведено.Виеше му се свят,а думите на Юкхей всячески отказваха да напуснат съзнанието му.