My mom sold me

•18•

Парещите сълзи се стичаха по лицето му,сливайки се сякаш се привличат и падаха по голите му гърди.Бе сам насред нищото,а слънцето бавно залязваше,оставяйки го сам в студената тъмнина.Имаше ли изход от тези кошмари?Най-вероятно,да но той бе далеч.За пореден път се увери,че копелето Джехюн,няма сърце.

Седна на земята и се облегна на дървото.Тялото му се тресеше от студа и силния плач.Усещаше пулса в главата си,повдигаше му се.Чувстваше се толкова унижен,слаб и беззащитен както никога досега.С какво бе заслужил всичко това?Тялото му настръхна,но имаше чувството,че пресните сълзи извиращи от очите му са единственото топло нещо в тялото му.

Страха бе взел привес над съществото му.В момента би дал всичко,за да се върне у дома.При хората,които го продадоха,при хората които се караха ежедневно,при баща му,който го биеше до несвяст.Опита да отвори очи,но парещото чувство го накара да се откаже.Бе плакал толкова много,че не можеше да отвори очите си.Очите,които не спираха да ронят сълзи ежедневно.Очите,които бяха виждали толкова пронизваща умраза у другите хора.Очите,които малко по малко губеха изкрицата си,губеха живота си.

Издиша топла пара.Толкова мразеше факта,че диша.Спираше да усеща студа,мускулите му се схванаха и кожата му започваше да посинява.В опита се да се изправи,се сгрумоляса на земята.Краката му трепереха неудържимо,а навън вече бе тъмно.Опита се да погледне в мрака,но нямаше нищо,нямаше никого.Тъмнината бе стаснала силно,всичко наоколо в тежките си прегръдки.

Направи още един опит да стане,но безуспешо.Единственото,което постигна бе да издере ръцете си в твърдата кора на дървото.Усети топлата кръв по ръцете си.Докосна ледените си бузи в опит да се стопли поне малко.Бе една малка частица от целия този свят и осъзнаваше,че ако просто се изгуби във вечността,няма да липсва на никого.

Все едно да откъснеш едно листо от високата короната на дървото.Никой нямаше да забележи липсата на това малко листенце.Надигна замъгления си поглед към небесата.Може би щеше да се усмихва там...Щеше да бъде заобиколен от милионите звезди и нямаше да бъде сам.Щеше да бъде семейство със слънцето и луната.Слънцето щеше да го топли,да го зарежда с позитивизъм,а вечер щеше да споделя мъката си с луната.

Те щяха да са неговото семейство.Звездите щяха да бъдат неговите приятели,слънцето щеше да му бъде като баща.Щеше да го прегърне,щеше да му даде цялата си топлина,а луната като майка,щеше да го закриля от безмилостната самота на нощта.Да!Точно там искаше да се намира сега.Там горе при приветливите звезди,при топлото слънце и самотната луна.Щеше да се рее високо в небесата и щеше да се смее на жалките човешки животи,тук долу.