My mom sold me

•32•

18+
!⚠️!

Щом Ронджун се прибра,пусна на свобода сълзите си.Уж бе подготвен за всичко,което може да се случи след като му признае,но определено не бе подготвен за такова безразличие.Наистина Джено го объркваше!В единия момент би направил всичко за него,а в другия не го интересува.

Все пак той призна чувствата си...това бе нещо важно за него.По-високия се отнесе наистина неприемливо с това.Дори и да не споделяше чувствата му можеше да не реагира с такова безразличие,по дяволите!Знаеше си,знаеше си,че не трябва да му казва.

Лицето му започваше да щипе и пари от многобройните проляти сълзи.Сърцето му се късаше,той самия остана изненадан от факта колко зле приемаше отхвърлянето на Джено.Разкайваше се от дъното на душата си!Мамка му,само ако можеше да върне времето назад с няколко часа и да не си отваря шибаната уста,би го сторил.

Най-лошото бе,че Джено знаеше.Знаеше и постъпи по този начин.Преди всичко те са приятели,а приятел не се отнася по този начин,още по-малко що се отнася до чувства.Джун потъваше в мисли все повече и повече,искаше да съдере собствената си кожа.Скапаната болка пречеше на нормалното му дишане.

Извика силно,дърпайки косите си.Взе едно стъклено шише от минерална вода,забивайки го с всичка сила в близката масичка.Стъклото се счупи и неприятния звук се разпростря из тъмното помещение.Стъклата се разпиляха навсякъде,но това не му бе достатъчно.Продължи на дере гърлото си и да чупи всичко що види.

Плачеше,викаше,чупеше и съжаляваше.Ядосваше се на собствената си глупост.Главата го болеше и имаше усещането,че е в огромен казан и се вари.Толкова гореше...отвърте и отвън.Сценката от по-рано се преповтаряше в съзнанието му безброй пъти,забивайки ножа с неистова болка надълбоко в сърцето му,отново и отново.

От толкова време бе копнял да вкуси сочните му на пръв поглед устни.Да го прегърне,знаейки че са нещо повече от просто приятели.Да му прошепне в ухото колко много го харесва.Да се събуди до него след бурна нощ...Неистовото желание да го има само за себе си го изяжваше отвътре.

Дишаше учестено,сълзите продължавайки да капят от изтощените му очи.Изгуби желание за всичко.Всичките му надежди се бяха сринали до основи.Остана наистина разочарован,наранен.Може би не чак толкова от отхвърлянето му,отколкото от безразличието му.Изведнъж се чу силно тропане по вратата и той въздъхна.Изтри набързо сълзите си и внимавайки да не настъпи някое стъкло,светна лампата,и отвори плахо вратата.