My mom sold me

•77•

Джемин събираше багажа си,оставаха му само още няколко дребни неща.Джисънг все още спеше,а по-голямото момче нямаше силите да го събуди.Бе толкова сладък докато спеше,че той реши да му се полюбува още малко.

Снежинките падаха бавно на земята,правейки всичко навън бяло.Джемин можеше само да се възхищава на тази гледка.Щом приключи с багажа си,се настани на леглото до по-малкото момче.

Вглеждайки се в нежните му черти,се почувства ужасно.Не чувстваше вина,за дето бе целунал Джехюн,а по-скоро се чувстваше не на място.Лъжеше човека,който най-малко го заслужаваше,а сега щеше да се върне с него в Германия.

Определено не се чувстваше на мястото си...

Отърси глава,прогонвайки тези натрапчиви мисли.Имаха още няколко часа на разположение.Джемин нежно постави ръка върху топлата буза на Сънг,сетне прошепна.

-Хей,време е да ставаш вече.

По-малкото момче свъси недоволно вежди,обръщайки се към Нана.Той продължи да гали бузата му и не след дълго Сънг отвори мудно очи.

-Колко е часа?

-Десет.

Джисънг кимна,като се изправи до седнало положение.Разтри очи,прозя се и се разтегна.Джемин се засмя на действията му.Приличаше на малко котенце...Не заслужаваше нищо от това,което той му причиняваше.

Сънг го дари с лежерна целувка,сетне се отправи към банята.Неприятното чувство отново се загнезди в гърдите на Джемин,попречвайки му да диша нормално.Мразеше това усещане от дъното на душата си...

Искаше да се сбогува с приятелите си и с него.Неистовото желание да види отново очите му,го налегна.Някъде дълбоко в сърцето си го почувства като дълг.Пътуването щеше да бъде дълго,много дълго,и той искаше да запамети образа му в съзнанието си.

-Добре ли си?-Чу се гласа на Сънг и той постави малката си ръка на рамото му,привличайки вниманието му.

-Да.

Малкото момче се настани в скута му,увивайки ръцете си около врата на Джемин.Сладка усмивка се настани на устите му и Сънг долепи устни до неговите.Задвижи ги лежерно,сетне Нана му отвърна сковано.Обичаше да го целува,но този път бе различно...

Осъзна,че нямаше място за сравнение между Джисънг и Джехюн.

Откакто си бе позволил отново да опита забравения вкус на устните на Джехюн,целувките на по-малкото момче не му бяха така сладки и желани.Корема му се преобърна от натрапчивото чувство и той се отдели от целувката.