My mom sold me

•74•

Всички се сепнаха,чувайки виковете.Чонло погледна към входа на болницата и видя подскачащия си брат.По-голямото момче се мъчеше да избяга и викаше истерично.

Джемин откъсна поглед от очите на Джисънг,засичайки за кратък миг тези на Джехюн.Пусна ръката на по-малкото момче като попарен,а сърцето му се разбунтува.

Джунг-Хо прошепна нещо на Йонгхо,който кимна и възрастния мъж закрачи към тях.Нана не можеше да откъсне очи от Джехюн,който все така упорито въртеше големите колела на инвалидвата количка.

Направи плаха стъпка напред,но мафиота му направи знак с ръка да остане на мястото си.

-Джемин-а,какво правиш тук?-Попита той.

-А-аз...с Марк...-Младото момче не можеше дори да отговори.

Джехюн бе избягал от него все едно беше зърнал най-големия си страх...Все едно той бе чудовището от кошмарите му.Не можеше да отдели очи от входа на болницата,където преди малко влезе по-голямото момче.

Виждайки го буден,целия му разум отиде по дяволите.Лицето му все още бе подуто и насинено,но той беше жив и това бе достатъчно за Джемин.

Джехюн от своя страна ядно въртеше колелата на инвалидната количка,постоянно поглеждайки назад.Йонгхо ходеше с бързи крачки след него,но не можеше да го кротне.Дже бе побеснял и не мислише адекватно.

Ръцете го боляха от въртенето на колелата,но той нямаше сили да спре.Всичко в него се разбушува и той усещаше,че изгаря.

Буквално...

Гледката от по-рано отказваше да излезе от съзнанието му.Джемин нежно бе долепил устните си върху тези на другото момче и това сякаш пронизваше цялото му тяло многократно.

Не го беше виждал от цяла вечност и сега,когато това се случи,му се прииска да беше мъртъв.Чувството го изпепеляваше отвътре и спря притока му на кислород.

Спря за момент,за да си поеме въздух,но не можеше.Започна да се дави,зави му се свят.Джони най-накрая съуми да го настигне и клекна пред него,сетне заговори.

-Какво става?Добре ли си?

Джехюн единствено намери сили да поклати глава,продължавайки да се дави.Високото момче не знаеше какво да стори.Беше го страх дори да го докосне с пръст,бе толкова крехък...Извика силно за помощ.