My mom sold me

•78•

Йонгхо паркира колата си,установявайки,че не иска да открива Дойонг тук.Вчера така и не успя да го открие...Силно се надяваше да не бъде тук.Слезе от автомобила,тряскайки вратата по-силно от нужното.

Тръгна с ядни крачки към входа на къщата.Заудря по вратата силно,сетне се провикна.

-Отваряй!

Преди да се усети,някой бе почнал да стреля по него.Той инстинктивно се снижи,поглеждайки към този,който го обстрелваше.Видя бягащия Кун и зейна с отворена уста.

Нима той се опита да го убие?

Кун бягаше с все сила,стреляйки на посоки колкото да го стресне.Кръвта на Джони започна да кипи яростно във вените му.Щом момчето изчезна от погледа му,той отново заудря ядно вратата.

По дяволите,какво се случваше?

-Дойонг,отвори ми!

След като никой не отвори вратата,той се видя принуден да влезе сам.Отиде до колата си,взимайки пистолет от жабката.Счупи дръжката на вратата,след което я изрита с цялата сила,която имаше.Вратата падна шумно на земята и той навлезе в тъмното помещение,държеейки пистолета пред тялото си.

Оглеждаше се навсякъде,но на пръв поглед нямаше никого.Не остана доволен от този факт и отново се извика.

-Донс,спри с тези игрички,защото започвам да се ядосвам!

Не получи отговор и продължи да се огледжда хаотично наоколо.Застопори се на място и извади мобилното си устройство от якето си.Намери номера на Дойонг,натискайки слушалката.Мелодията се разпростря из помещението и той се остави на слуха си.

Навлезе в една от стаите и зейна с отворена уста.Дойонг и брат му,който Йонгхо бе виждал точно два пъти,стояха завързани за два стола с лепенки на устите си.Високото момче направи плаха крачка напред,крайно объркан.Огледа се бавно около себе си,сетне ядно премахна тиксото от устата на приятеля си,карайки го да простене.

-Какво става тук?-Извика той.

Премахна лепенката и от устата на брат му.

-Б-бягай и п-предупр-реди останалите.

-Какво?

-Кун е загазил наистина много!Джони,бягай,те идват насам.

-Кои идват?Какво става?-Той се зае с това да отвърже ръцете му.

-А-аз не мога да т-ти кажа повече.Просто се умитай оттук.Вземи и Хюджин,не бива да става свидетел на това.-Гласа на Дойонг трепереше твърде много и високото момче едвам го разбра.