My mom sold me

•15•

-Внимавай де,ще ми оцапаш сакото!-Сопна се Джехюн,който стоеше до повръщащия Джемин.

-Ами махни го,тъпако.

Щом се прибраха,Джемин понечи да яде,но десет минути по-късно повръщаше всичко поето.Чувстваше се като здъвкан и изплют,а постоянното заяждане на по-големия не му помагаше особено.От повръщането се почувства малко по-добре и очевидно ефекта от наркотика започваше да избледнява.

-Какво си взел?

-Нищо не съм взимал!

-Да бе,затова си нахилен цял ден.

-Млъквай.

-Виж се,на нищо не приличаш!-Джехюн протегна ръце напред,сочейки го.

По-малкия го игнорира и се отправи към стаята си.Все още му се виеше свят и залиташе.

-Къде си мислиш,че отиваш?Не сме приключили.

-Ако мислиш,че ще ти слушам небивалиците,не си познал!-Нана размаха показалеца си пред лицето на другото момче,карайки го да се намръщи.

Какво си позволяваше?

-Каква е тая суматоха?-Чонло се показа от стаята си,намръщен.

Джемин не му отдаде особено внимание и демонстративно тресна вратата на стаята си, врътвайки ключа.

-Лоло,моля те да поговорим!-Джехюн реши да се възползва от възможноста и да не се занимава повече с онзи идиот.

По-малкия въздъхна примирено и му направи път да влезе.Дже се настани на леглото му и заби поглед в замята.Какво трябваше да каже въобще?

-Слушам.-Подкани го по-малкия и скръсти ръце пред гърдите си.

Джехюн преглътна шумно,усъдителния поглед на Чонло не му помагаше,по дяволите!

-Откъде да започна?-Той се почеса нервно зад врата,погледа му блуждаеше наоколо.

-От началото,може би?

-Както вече знаеш,това момче е купено.Татко един ден просто ми съобщи,че трябва да го купим.Разбира се,му казах,че това е невъзможно,но той отрече.Джемин не се разбира с родителите си,а майка му бе напълно съгласна с тази идея.

-А ти защо се съгласи?Глупав ли си?!-Неусетно Чонло бе повишил тон.

-Бях принуден!Щеше да ме изхвърли на улицата като парцал,мамка му.Каза,че ще ми отмене всичко.От пари до дом!Всичко от-до.-Джехюн се бе изправил,викайки.