My mom sold me

•73•

Минхюнг обикаляше като луд из целия клуб.Вчерешната вечер бе кошмарна...Скоро трябваше да отворят отново,за да се съберат хора,а той все още издирваше Джено и Джемин.

-Марк,успокой се,тук накъде са.-Промълви Хечан,разтривайки слепоочието си.

Имаше чувството,че налегналото го главоболие,ще го убие.Ронджун спеше на сепарето до него,точейки лиги по кожената тапицерия.

-Защо не ми помогнеш вместо да говориш?

Донгхюк изпъшка и стана тромаво от мястото си.

-Какво да направя?

-Потърси ги на горния етаж.

По-малкото момче кимна и с бавни,и тромави крачки се отправи натам.Минхюнг се зае с това да почисти кочината,защото имаше само половин час.Йонгхо му бе звъннал преди малко и скоро трябваше да отиде с тях до болницата.

Събираше пластмасови бутилки от вода,салфетки,счупени чаши и прочие.Гърба го заболя и той изстена.

-Никога повече.

Спомените от трагичната нощ го заляха като кофа със студена вода.Всичко в клуба бе пълна бъркотия...

-Не ги намирам.-Проговори отчаяно Хюк,слизайки бавно по стълбите.

-Вие сте пълни идиоти!Защо въобще ми беше да ви пускам тук?

-Вчера беше пълно с хора.Защо ние да сме идиотите?-Хюк скръсти ръце пред гърдите си,гледайки го кръвнишки.

-Хюк,ти му каза Джамал.

-На кого съм казал Джамал?

-На Нана.Каза му Джамал.-Минхюнг въздъхна и отново се зае със събирането на боклуци.

-Не ме интересува,господинчо!Ако искам и Сюлейман ще му кажа.-Хечан размаха показалеца на едната си ръка пред лицето на другото момче.

Марк поклати глава,пъхайки една бутилка от алкохол в големия черен чувал,който влачеше след себе си цяла сутрин.Минхюнг изтърка избилата пот от челото си,оглеждайки се наоколо.Сега клуба изглеждаше по-приемливо и прецени,че ще остави останалото на чистачките.

Той понечи да събуди спящия Ронджун,но се чу силно хлопане и викане от горния етаж.Хвърли бегъл поглед на Донгхюк,сетне проговори.

-Аз ще отида да проверя какво става горе,а ти го събуди.

Хюк кимна и по-голямото момче се отправи натам с бързи крачки.Отваряше стая след стая,докато не попадна на тази,от която се чуваха звуците.Беше заключена затова той претича разстоянието до долу,взе ключ за стаята и отново отиде там.Завъртя ключа веднъж и отвори ядно вратата,попадайки на Джено и Нана.