My mom sold me

•12•

Джемин отвори мудно очи,усещайки ръце около себе си.Щом фокусира Ронджун до себе си,усмивката озари лицето му.Погледна през прозореца,навън бе тъмно.Отмести внимателно ръцете на малкото момче и потърси телефона си с поглед из стаята.

Не след дълго го откри на бюрото.Взе го и установи,че бе четири сутринта.След няколко часа трябваше да става за училище.Щом осъзна къде се намира,се шашардиса.Защо Ронджун бе тук?Той отърси глава,отказвайки да мисли затова и тихо напусна стаята.

Имението бе голямо и то доста,а в това сънено състояние му се струваше много по-сложно да ходи от обикновенно.Поне главоболието го нямаше.Преди да се усети,слизаше по стълбите водещи към големия,модерно обзаведен хол.

Нана разроши и без това рошавата си коса и обходи помещението с поглед,опитвайки се да си спомни къде е кухнята.Пообиколи наоколо докато не стигна в кухнята,където стояха две момчета.Той се сепна и рязко светна лампата,установявайки,че това бе Джехюн и още някакво момче,което виждаше за пръв път.

-Какво правиш тук по това време?-Попита Дже, присвивайки очи заради рязката промяна в светлината.

По-малкия не отговори.Обходи голямата кухна с поглед търсейки нещо,в което да си сипе вода.Отвори един от горните шкафове с стъклени вратички и взе една привидно скъпа чаша.Как ли пък не?Та тук всичко сигурно бе цяло състояние.

Наля ти студена вода и я изпи на един дъх като се обърна към другите двама.

-Защо Ронджун е тук?-Повдигна вежда изучавайки с поглед другото момче.

-Не пожела да си тръгне.Впрочем,всички са тук.

-Какво?-Той се опули насреща видимо напрегнат.

-Всичките ти приятелчета са тук.

Джемин не искаше да слуша повече.Трудно откри отново стаята си,но щом го направи,побърза да си легне.Не искаше да мисли или чувства повече.Искаше на заспи завинаги и никога повече да не усеща скапания си пулс...

***

-Т-това той ли беше?-Попита смаяно Джони.

-Да.

-Божествен е!-Каза замечтано по-високия.

Джехюн поклати глава засмяно.

-Какво?Ако ти няма да го минеш,аз бих.

-Ил,не.

Двамата избугнаха в смях след известно мълчание.Мислите отново налегнаха съзнанието му.