My mom sold me

•80•

Йонгхо бе на шофьорското място и натискаше педала за газта до края.Хората в квартала тичаха наоколо,викайки заради пожара в къщата.Чуваха се сирените на полицията и на пожарната,което го напрягаше още повече.

Толкова много мисли минаваха през съзнанието му,че миг по-късно силното главоболие,бе на лице.Сърцето му биеше като на заек и силно се надяваше полицията да не ги погне.Само това му трябваше...

-Как можа да не ми кажеш?-Извика той,хвърляйки бегъл поглед на Дойонг в огледалото за задно виждане.

-Щях да се справя и сам.

-Забелязах.Само Джехюн да разбере за това...не ми се мисли.

-Нека не разбира,хм?-Повиши тон.

Осъзнаваше грешката си,но искаше да помогне на Кун.Кашата,в която се бе забъркал можеше да го убие.

-Той винаги разбира.

-Ако си държиш езика зад зъбите,няма да разбере!-Дойонг зашава на мястото си,крайно изнервен.

-Не викай.-Озъби му се Марк,сетне отново проговори.-Какво става с Кун?Какви са тези простотии?

-Нищо не става.

-Не ми изглежда като нищо.

Дойонг скръсти ръце пред гърдите си,реейки поглед през прозореца.Нямаше как да им каже...колкото повече хора знаеха,толкова по-зле щеше да става.

Оставиха по-малкия му брат при родителите им и се отправиха към болницата.През целия път,Минхюнг не отделяше поглед от мобилното си устройство.Всячески се опитваше да се свърже с Кун,но бе безуспешно.

Поне имаше време и щеше да успее да изпрати Джемин...

Щом пристигнаха,високото момче с бързи крачки се отправи към входа на болницата.Кръвта кипеше бясно във вените му и от километри си личеше колко бе ядосан.

Бързо изкачи стълбите до третия етаж и напълно игнорирайки останарите,издърпа грубо Тен.Повлачи го след себе си,заедно и с Дойонг.

-Джони,к-какво става?Защо ме дърпаш?

Йонгхо не отговори,зает да го дърпа на някъде.Вкара и двете момчета в асансьора и натисна копчето на произволен етаж,сетне проговори.

-Обяснете ми какво става!Затънали сте до гушите.

-Н-не мога да ти кажа.-Промълви плахо Дойонг,свеждайки глава.