•36•

981 100 15
                                    

Донгхюк и Марк се разхождаха в пълна тишина.Нямаше много хора наоколо,времето бе приятно.Тук-там се виждаше типичното семейство с децата си,някоя влюбена двойка или пък мъж с кучето си.Макар и толкова еднообразно и скучно,Хечан се наслаждаваше.Зимата наближаваше,но всичко кипеше от живот.

През главата на Марк се прехвърляха сякакви местоположения,на които да отидат с Хюк.Нервността му се забелязваше от километри.Харесваше му да се разхожда с него,дори и в пълна тишина.Бе наистина приятно.

-Искам да те заведа на едно място.-Изстреля рязко той,следеейки реакцията на по-малкия.

-Къде?

-Изненада.-Марк се усмихна пламенно и Хечан мигновено се изчерви.-Но ще трябва да хванем автобуса.

По-малкия кимна в съгласие и се отправиха към спирката.Бяха потънали в сладки приказки,игнорирайки външния свят.

-Ще тичаме ли?-Попита Хюк,посочвайки автобуса идващ към спирката.Бяха на около двадесет метра от нея.

-Да!-Извика Минхюнг вече тичайки напред.

Хечан нямаше време да реагира и се затича подир него,блъскайки се в минувачите.Качиха се в превозното средство малко преди да затвори врати.Марк едва си поемаше дъх и седна тромаво на първото свободно място,което видя.Усмивка се разпростря по лицето му.

-От цигарите е.-Констатира Донгхюк,мушвайки се от вътрешната страна.

-Кое?

-Факта,че не можеш да дишаш,а си пробягал една двадесет метра.

-Добре мамо!-Звънливия смях на Минхюнг огласи почти целия автобус.

Хечан се вгледа във веселото му изражение и можеше да се закълне,че не е виждал нещо по-пленително от усмивката му.Не бе наясно къде отиват,но имаше предчувствие,че ще му хареса.Щом е с него...

Не след дълго слязоха от превозното средство и Донгхюк започна да се оглежда наоколо.Това място не му бе познато.Точно срещу спирката имаше мост,който бе изоставен.Марк го дръпна за ръката,пресякоха улицата набързо и се отправиха към моста.

-М-марк,какво е това място?-По-малкия ужесточено стискаше ръката му и гледаше в краката си.

Всичко наоколо бе изоставено,очевидно много отдавна.Моста бе ръждясал и Хюк имаше чувството,че всеки момент ще пропаднат.

My mom sold meحيث تعيش القصص. اكتشف الآن