My mom sold me

°94°

Марк си бе запалил цигара, докато промиваше сцепената си устна. Тейонг говореше с Донгхюк и Ронджун в другата стая.

Той бе повече от объркан... Последния път, когато се видяха, Хюк го целуна, а днес се опита да го пребие. Сякаш и той не страдаше за Джемин, сякаш и на него не му бе трудно.

Донгхюк бе оставил горчилка в устата му, и не, не заради кръвта от разцерената устна. Постъпката бе грозна, той никога не си беше помислял да му посегне.

Бистри сълзи закапаха от очите му и той ги остави да падат по тениската му. Нямаше смисъл да се опитва да бъде силен, не можеше.

Чу се почукване и той побърза да изтрие стеклите се сълзи колкото можеше.

-Влез. - Каза той с преграхнал глас, дърпайки си от отровния дим.

Джун се показа иззад вратата и колебливо навлезе в помещението. Лицето му бе подпухнало и си личеше от километри, че бе плакал много.

-А-аз, това в-вярно ли е?

Минхюнг единствено намери сили да кимне и зарея поглед през прозореца.

-Хюк не постъпи правилно. Н-нароследък е странен.

-Разбираемо е, убиха майка му. - Промълви тихо по-голямото момче.

Ронджун зарида, привличайки вниманието на Марк. Той се приближи към него, поставяйки ръка на рамото му, което се тресеше неудържимо. Джун го прегърна, като продължи да плаче. По-големия обви ръце около крехкото му тяло, галейки гърба му.

-Шш, в-всичко ще бъде н-наред.

След известно време, когато Джун се успокои малко, двете момчета отидоха при Те и Хечан.

Тейонг хвърляше злобни погледи на по-малкото момче, докато той бе потънал в мисли.

Бе изблик на ярост, не биваше да постъпва така. На всеки му се е случвало да се ядоса и да желае да отули този гняв върху нещо или някого...

-Те, телефона ми го няма. Ще ми звъннеш ли?

Червенокоското кимна, изваждайки своя телефон готов да му позвъни. Очите на Донгхюк се разшириха, трябваше да измисли нещо на секундата. Той стана като попарен и с бързи крачки отиде в банята, като  заключи.

Щом Тейонг позвъня, той намали звука и скри мобилното устройство в шкафа над мивката.