My mom sold me

•62•

Джехюн навлезе в голямото имение на баща си с гръм и трясък.Юкхей не спираше да му звъни,което го изнерви допълнително.С бързи крачки се отправи към кабинета на Джунг-Хо и щом стигна,навлезе в помещението без позволяние.

-Татко!Направи нещо по въпроса!-Крясъците му огласиха целия кабинет,което накара възрастния мъж да свъси недоволно вежди.

-Успокой се.Знаеш,че имам хора в адвокатската кантора.

-Тогава задействай нещата!

-Ще отнеме време.Няма да говоря с тях по телефона,тъй като е рисковано.Ще отидеш лично до там.-Той подаде една визитка на сина си с номера и името на въпросния адвокат,сетне проговори.-Той ще ти обясни всичко.

Джехюн погледна визитката.

Джънгу?Кой пък беше този?

-Колко време ще отнеме това?

-Не знам.Тъй като момчетата са хванати в крачка,ще бъде трудно.

-Тейонг ще си държи езика зад зъбите,но не съм сигурен за Минхюнг.

-Досетих се.Гледах новините,вече се озъби на шибаното ченге.-Възрастния мъж въздъхна,разтривайки слепоочието си.

-Дали този Джънгу ще се справи?

-Гарантирам ти.Ако се стигне до съд,той е човека.

Мамка му.

Как бяха успяли да се издънят по този начин?

-Важно е,обаче полицията да не разбира за цеха с наркотиците.-Добави Джунг-Хо,сплел пръстите на ръцете си.

-Няма откъде да разберат за него,не се тревожи за това.-Рече младото момче като напусна кабинета на баща си.

Излезе от имението и с мръсна газ се отправи към адвокатската кантора,за която му каза баща му.

***

Когато стигна до кантората,обясни на секретарката,че иска консултация с Джънгу.Момичето го опъти до кабинета на младия адвокат.Джехюн почука на вратата и отвътре се чу глас,който му позволи да влезе.Той отвори вратата и навлезе в помещението,затваряйки я малко по-шумно от нужното.Джънгу надигна поглед от документите на бюрото си,оглеждайки го обстойно,сетне проговори.

-С какво мога да ти помогна?

Джехюн извъртя очи,подсмихвайки се.Най-нагло се настани на стола срещу адвоката и забарабани с пръсти по бюрото.