My mom sold me

•24•

-Ти си пълен идиот!-Йонгхо прихна в смях.

Джехюн му разказваше за случката в банята с Джемин от по-рано.Не можеше да си намери място.Порочните мисли го преследваха от тогава,а Джони не му помагаше особено.Опитваше се всячески да се окопити,но в онзи момент силното желание да го целуне го бе налегнало и той се радваше,че се сдържа да не го направи.Макар и трудно...

-Ще спреш ли да се смееш?

-Добре,добре,а сега сериозно.Защо за толкова години приятелство,не ми сподели,че си гей?

-Не съм гей!-Възкликна разпалено Дже,ръкомахайки наоколо.

-Да,щом казваш.

Тишината ги налегна и всеки потъна в своя свят.Не можеше да повярва.Не искаше да повярва!Не биваше да усеща това,не биваше да чувства това.Мразеше себе си в момента заради всичко бушуващо в него.Не бе правилно да се чувства по този начин около Джемин!

-И какво викаш,секс сте правили?

-Мхм.

Джемин,шибаняк!

Мразеше го.

Мразеше го до мозъка на костите си.

-И след като вкара чорапа в тостера,какво се случи?-Джони се хилеше тайничко.

Много добре знаеше,че Джехюн отново си повтаря нелепата ситуация с по-малкото момче,оправдавайки се пред себе си.

-Мхм.

-Ето,че въобще не ме слушаш!-Йонгхо се пресегна през масата и оскуба приятеля си,привличайки вниманието му.

-Това защо беше?

-Защото не ме слушаш!

Дже го стрелна с неудобрителен поглед,сетне вратата на кухнята се отвори.Джемин влезе,гледайки ги въпросително.Защо,за Бога,винаги стояха в тази кухня?Не бе ял от доста време и реши да рискува като се нахрани поне малко,надявайки се да на изповръща всичко поето след това.

-Та какво казваше?-Той напълно игнорира току-що влязлото момче,впервайки поглед в Джони.

Тъкмо се бе успокоил,до колкото бе възможно.Сърцето му заблъска бясно в гърдите и той направи странна гримаса.Вълнението го заля и се изкушаваше да се обърне и просто да налети на Джемин.

-Защо не разпусенш малко?Ще излезем,ще се запознаем с някоя мацка.-Той му намигна игриво,карайки го да се засмее.