My mom sold me

Пролог

Сълзите отново се стичаха по нежното му лице,падайки бездушно върху блузата му.В стаята му бе пълен мрак,навън бе зима,а той държеше прозореца на стаята си широко отворен,позволявайки студа да го обхване изцяло.В цялото помещение цареше тишина,гробна тишина.Джемин стоеше и се взираше в мрака,а сълзите продължаваха да се стичат грозно по лицето му.В погледа му, не се четеше никаква емоция...Това се случваше твърде често,мамка му!

-Излизай от там!-Мъж на средна възраст започна ужесточено да блъска по вратата.

Баща му.

Дълги години,Джемин се страхуваше от него.Не можеше да го нарече свой баща,бе го страх да го погледне в очите,а какво оставаше за друго.

-На Джемин,няма да повтарям!

Искаше това да бъде поредния кошмар,да се събуди с писъци и може би облян в сълзи,но да бъде само сън.Не можеше да понесе повече от това,а бе сам.Майка му бе на работа от ранна сутрин,докато баща му се наливаше с алкохол по цял ден.

-Ще те убия ако не отвориш скапаната врата!-Мъжът от другата страна продължаваше с действията си.

Блъскаше ли блъскаше,но нямаше ефект.Джемин не помръдна дори и поглед.Само слушаше учестеното дишане на баща си,а скоро и отдалечаващите се стъпки.Той не беше приключил,не,щеше да се върне отново.

Нана поклати глава и взе телефона си с треперещите си ръце.Отключи го и установи,че бе седем след обяд.Ръцете му трепереха неконтрулируемо и бе на косъм да изпусне телефона си.Толкова много искаше да звънне на най-добрия си приятел.Да дойде и да го измъкне от този ад наречен,дом.

Нямаше да го направи обаче.Не биваше Ронджун да става свидетел на това отново.Остави мобилното устройство настрана и с тихи стъпки се приближи към вратата.В коридора лампата светеше и той легна на земята,проверявайки за сянката на баща му през малкия процеп.

Нямаше го.

Засега.

Лицето му пареше заради засъхналите сълзи,но бе свикнал.Копнееше да отиде и да се нахрани като нормален човек,след което да се изкъпе и да си легне,спокоен.Мамка му!Не се бе хранил от няколко дни,което натоварваше организма му.

Всеки ден щом се прибереше от училище,припряно се заключваше в стаята си,избягвайки всякакъв контакт с баща си.Ако ли не,следваше бой.Чакаше нощем той да заспи и тихо се промъкваше колкото да се изкъпе,а рано сутрин бързаше за училище.