Животът винаги е бил срещу Лили Доусън. Винаги са били в бедно семейство което не е се е справяло лесно с парите. Обаче никога не са се предавали. Никога не е имала истински приятели понеже не я бива в сприятеляването. Когато някой е мил с нея заекв...
"С Батко Габо ли говориш. Здрастииииии" извика тя до ухото ми.
Чудите се кое е това малко зверче ли? Или кой съм аз?
Казвам се Леон Фернандез а това е малката ли сестричка,Лиса която е на 4 години. Татко е Испанец, а майка ми от тук, Канада. Преместихме се тук когато бях в трети клас. От тогава съм си в Канада.
Сигурно ако видите сестра ми ще си кажете "какво сладко детенце". Да, но когато си иска.
За жалост сестра ми е болна. Има проблем със Сърчицето от раждането си. Правя всичко за да може да е добре. Тя е най голямата ми слабост и любов. Нищо друго не може така да ме смекчи.
"Не викай така. Ема, ще се чуем по късно" казах и затворих телефона а Лиса се намуси "какво? "
"Още ли тази Ема ти е Гадже? Не я харесвам"
"Много започна да разбираш,но тя не ми е гадже. Защо не я харесваш"
"Защото заради нея нямаш време за мен"
"Ой момичето ми. Ще се реванширам. След закуска да отидем до парка? "
"Даа" извика радостно тя и ме прегърна с малките си ръчички. Хванах ръката й щом се изправихме от дивана и отидохме към кухнята където закусихме. Родителите ни отдавна ги няма понеже работят много. "Бате, кога имаш мач? "
"Мачовете ми винаги са в Събота вечер." казах и тя кимна тъжно. "Какво има? "
"Това беше снощи"
"Да а другата седмица пак"
"Но аз не бях. Бях на парти в детската"
"Да, така и не ми каза какво се случи на това парти"
"Имаше много герои от Дисни. Беше и Спайдър-Мен който знам че като малък много си го харесвал"
"Така е". Поговорихне си още малко и след като закусихме отидохме в парка където малката си поигра а аз заглеждах Какичките. Вярно е че Ема не ми е гадже, просто е добра в леглото така че когато ми е нужна се срещаме. Не ме съдете мъж съм.
Е да обаче както си гледах Какичките не разбрах кога сестра ми се е разплакала. Щом я видях да идва към мен веднага скочих и отидох до нея.
"Какво има? Защо плачеш? "
"Ударих се"
"Няма нищо принцесо. Ще мине. Не искам да плачеш повече нали знаеш че не е хубаво? " тя кимна и решихме че е време да се прибираме.
"Бате? " каза щом очевидно й е минало. "Тъй като се ударих може ли Сладолед"
"Ах ти малък дявол. Разбира се че може" казах и я взех в ръцете си. Купих й сладолед и тя започна да го хапва сладко сладко. Прибрахме се и тя започна да тича по голямата ни къща запътвайки се към стълбището. "Ей внимавай" казах и тя намали малко и се качи към стаята си.
Седнах на дивана и отново получих обаждане от Ема. Какво се е сетила за мен пък тази. Оу да мисли си че сме двойка.
"Кажи Ема? "
"Хей, скъпи. Искаш ли да се видим"
"Не мога"
"Не ти ли липсвам"
Не
"Трябва да гледам сестра си"
"толкова персонал имате в къщата"
"Говорим за сестра ми. Утре ще се видим в даскало. Чао"
"Чакай" затворих й без да я изслушам. Точно сега не ми е до нея.
***
Съобщиха ми че е време за вечеря. Слязох по стълбите и се запътих към трапезарията където ме чакаше семейството ми. Седнах до сестра си а срещу нас бяха родителите ни залепени за телефоните си.
"Няма ли да оставите тези телефони"
"Имаме важна работа"
"Но когато аз съм с телефон на масата можете да ме убиете" Измърморих и започнах да хапвам от вечерята си.
Нямаше какво друго да правя за това просто се качих е стаята си. Съблякох тениската си и легнах на леглото взимайки телефона си.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Леон
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
