Огледален свят

3-другата част на града.

В другата част на града

"Батееее къде си? "

"Кажи Лиса? Говоря по телефона"

"С Батко Габо ли говориш. Здрастииииии" извика тя до ухото ми.

Чудите се кое е това малко зверче ли? Или кой съм аз?

Казвам се Леон Фернандез а това е малката ли сестричка,Лиса която е на 4 години.
Татко е Испанец, а майка ми от тук, Канада. Преместихме се тук когато бях в трети клас. От тогава съм си в Канада.

Сигурно ако видите сестра ми ще си кажете "какво сладко детенце". Да, но когато си иска. 

За жалост сестра ми е болна. Има проблем със Сърчицето от раждането си. Правя всичко за да може да е добре. Тя е най голямата ми слабост и любов. Нищо друго не може така да ме смекчи.

"Не викай така. Ема, ще се чуем по късно" казах и затворих телефона а Лиса се намуси "какво? "

"Още ли тази Ема ти е Гадже? Не я харесвам"

"Много започна да разбираш,но тя не ми е гадже. Защо не я харесваш"

"Защото заради нея нямаш време за мен"

"Ой момичето ми. Ще се реванширам. След закуска да отидем до парка? "

"Даа" извика радостно тя и ме прегърна с малките си ръчички.
Хванах ръката й щом се изправихме от дивана и отидохме към кухнята където закусихме. Родителите ни отдавна ги няма понеже работят много. "Бате, кога имаш мач? "

"Мачовете ми винаги са в Събота вечер." казах и тя кимна тъжно. "Какво има? "

"Това беше снощи"

"Да а другата седмица пак"

"Но аз не бях. Бях на парти в детската"

"Да, така и не ми каза какво се случи на това парти"

"Имаше много герои от Дисни. Беше и Спайдър-Мен който знам че като малък много си го харесвал"

"Така е".  Поговорихне си още малко и след като закусихме отидохме в парка където малката си поигра а аз заглеждах Какичките. Вярно е че Ема не ми е гадже, просто е добра в леглото така че когато ми е нужна се срещаме.
Не ме съдете мъж съм.

Е да обаче както си гледах Какичките не разбрах кога сестра ми се е разплакала. Щом я видях да идва към мен веднага скочих и отидох до нея.

"Какво има? Защо плачеш? "

"Ударих се"

"Няма нищо принцесо. Ще мине. Не искам да плачеш повече  нали знаеш че не е хубаво? " тя кимна и решихме че е време да се прибираме.

"Бате? " каза щом очевидно й е минало. "Тъй като се ударих може ли Сладолед"

"Ах ти малък дявол. Разбира се че може" казах и я взех в ръцете си. Купих й сладолед и тя започна да го хапва сладко сладко.
Прибрахме се и тя започна да тича по голямата ни къща запътвайки се към стълбището. "Ей внимавай" казах и тя намали малко и се качи към стаята си.

Седнах на дивана и отново получих обаждане от Ема. Какво се е сетила за мен пък тази.
Оу да мисли си че сме двойка.

"Кажи Ема? "

"Хей, скъпи. Искаш ли да се видим"

"Не мога"

"Не ти ли липсвам"

Не

"Трябва да гледам сестра си"

"толкова персонал имате в къщата"

"Говорим за сестра ми. Утре ще се видим в даскало. Чао"

"Чакай"  затворих й без да я изслушам. Точно сега не ми е до нея.

***

Съобщиха ми че е време за вечеря. Слязох по стълбите и се запътих към трапезарията където ме чакаше семейството ми. Седнах до сестра си а срещу нас бяха родителите ни залепени за телефоните си.

"Няма ли да оставите тези телефони"

"Имаме важна работа"

"Но когато аз съм с телефон на масата можете да ме убиете" Измърморих и започнах да хапвам от вечерята си.

Нямаше какво друго да правя за това просто се качих е стаята си. Съблякох тениската си и легнах на леглото взимайки телефона си.

Леон

Лиса