Огледален свят

29-Мач

Довечера е мача на момчетата а след това се надявам да има парти по случай победата им. Все пак с Леон се разбрахме да заведем момичетата до парка за да си поиграят малко а довечера те също ще са с мен.

С Амели се облякохме топло и тръгнахме към близкият парк. По пътя тя ми разказваше въодушевено какво да правили някакви рисунки в детската. Вчера не можахме да си поговорим понеже след като се прибрах от училище имах много за учене и не й обърнах внимание, но днес й се реванширам. От сутринта сме заедно. Събудихме се рано, направихме закуска за всички,играхме си малко а сега отиваме в парка. Толкова много обичам това мъниче.

Щом пристигнахме на площадката никъде не видях Леон или Лиса. Седнах на една пейка и Амели ме помоли да им звънна. Това и направих.

"Къде сте Леон?" Попитах след като ми вдигна.

"След две минути сме там. Едва намерих къде да паркирам"

"Добре чакаме ви" затворих му и казах на сестра си че ще дойдат а тя да отиде да си играе. Тя ме послуша. Взех телефона си и разгледах инстаграм.
Не след дълги чух радостният глас на Лиса.

"Како Лилиии" извика тя и видях как тича към мен. Изправих се и тръгнах към нея. Прегърнах я и целунах бузата й.

"Как си красавице?"

"Добре съм! Къде е Амели?"

"На люлките е. Чака те!" Казах й и тя се затича на там. Видях усмивката на лицето на сестра ми и след това двете мъничета се прегърнаха. Обърнах се към Леон и увих ръцете си около врата му а той залепи тялото ми върху неговото.

"Липсвах ли ти?" Попита ме с усмивка на красивото си лице

"Много!"

"И ти на мен!" Седнахме на пейката и се заговорихме.

"Готов ли си за довечера?"

"Винаги"

"Искам да ги смачкаш!"

"Искам да бъдеш на първият ред!"

"Бил си сериозен?"

"Ти си мислеше че се шегувам ли?"

"Ще се постарая да бъда там"

"Тъй като няма да мога да те целуна след всяка точка ще го направя сега" приближи се и залепи устните ни "предварително"