Огледален свят

71-Много те обичам

Лиса се събуди няколко часа по късно и вече всички се прибраха. Изминаха два дни в които никой не е излизал за това се разбрахме по късно да се съберем. Днес обаче получих обаждане от Леон който ми предложи да се разходим без децата което е много странно. Все пак се приготвих и щом дойде се качих в колата му.

"Къде ще ходим?"

"Ще се разходим някъде. Предпочитания?"

"Няма такива."
След няколко минути Леон спря ма един паркинг. Слязохме от колата му и тръгнахме на някъде. "Хайде са те черпя кафе"

"Добре" тръгнахме към близкото кафене и си поръчахме. Тъкмо щях да платя когато ме изпревари. "Задръж рестото. Хайде" тръгнахме "искаш ли да седнем или?"

"Искам да ми кажеш защо плати"

"Защо не?"

"Казах че ще те почерпя"

"Аз те почерпих. Върви а не мрънкай." 
Решихме че ще се разходим вместо да сядаме на някоя маса.

"Ще те питам нещо"

"Давай смело"

"Защо искаше да излезем?" Попитах точно когато сядахме на  една пейка.

"Ако не искаше можеше да ми откажеш"

"Леон!"

Леон

"Просто исках да се видим. И да ти благодаря отново" казах й

"За какво да ми благодариш?"

"За това че в болницата не ме остави и за секунда."

"Винаги ще бъда до теб независимо дали сме заедно."

"А искаш ли винаги да бъдем заедно" стрелнах я с поглед и очевидно разбра какво имам предвид, но явно ще се прави на ударена.

"Какво имаш предвид"

"Доста по умна си за да разбереш, цвете мое" погалих косата й "прости ми! За това че не ти казах какво се случваше с Макс докато бяхме заедно и за скапаното ми държания последните месеци."

"Аз трябва да се извиня понеже не те изслушах"

"Искаш ли да си моя приятелка?"

"Искам да" на лицето й изгря една огромна усмивка която беше огледална на моята. Веднага се целунаха. Как ми липсваха тези меки устни. "Видя ли ме не боли поне веднъж да си мил?"