Огледален свят

32-Огледален свят

След парка решихме да отидем вкъщи. Качихме се в колата на Леон и се прибрахме. Още с влизането видях брат си. Хм нещо се случва.

"Много си хубав" казаха му малките момичета и го гушнаха.

"Благодаря ви." След това малките тръгнаха нанякъде а ние с Леон се спогледахме и после обърнахме погледите си към Джош. Леон подсвирна и се доближихме до него.

"На къде така?"

"Ще излизам с приятели"

"Така ли му казваме вече?"

"Лили!"

"Джош, и аз колко пъти съм казвал че ще излизам с приятели а всъщност какви ги върша"

"Леон!" Погледнах го лошо и той се засмя.

"Аз ще тръгвам" измъкна се брат ми а ние седнахме на дивана където след малко се появи чичо ми.

"Здравейте!"

"Здрасти чичо"

"Как сте?"

"Добре сме. Леля къде е?"

"В спалнята е след малко ще дойде. Леон, искате ли да останете за вечеря?"

"Не, ще се приберем с малката. Няма да ви притесняваме"

"Глупости. Днес вечерята ще бъде приготвена от жена ми и твоята бъдеща"

"Чичо!" Скарах му се леко и усетих как бузите започват да ми парят.

"Тогава може и да останем" изсмя ми се той и точно тогава леля дойде спасявайки ме. Изправих се и заедно с нея отидохме до кухнята.

"Явно много харесвате Леон" казах на леля която белеше картофи.

"Да, миличка. Направи правилен избор с това момче. Сигурно знаеш за семейните им проблеми"

"Знам да"

"Момчето е преминало през много трудности. Грижи се за себе си,но и за Лиса"

"Вярно ли е че родителите му го мразят?"

"Не знам. Като майка аз лично не мога да намразя децата си. Като не говоря само за Габо. Вие тримата също сте мои дечица"

"Толкова много ви обичам с чичо"

"И ние много ви обичаме. А сега бъркай малко че ще загори лука" каза ми тя и се засмяхме.

***

След като сложихме ястието във фурната отидохме в хола където при чичо и Леон се беше присъединил и Габо. Отидох до него и го прегърнах.

"Хубавата ми братовчедка"

"Нещо ти става на теб" леля ме погледна странно.

"Не, просто съм ви благодарна ме ви има. Теб също" седнах до Леон и целунах бузата му а той постави ръката си на бедрото ми.

"Винаги ще сме до вас деца" каза чичо ми и ни се усмихна. Увих ръцете си около бицепса на гаджето си и облегнах глава на рамото му. "До теб също, Леон. Знаем положението ти и ако има нещо можеш да разчиташ на нас"

"Много ви благодаря" момчето ми се разчувства. Усетих го в гласа му. Нещо го мъчеше. Повдигнах главата си карайки го да ме погледна. Засякохме погледите си и му кимнах с лека усмивка. Друго не ни трябваше. Беше разбрал че може да каже всичко без да се притеснява "след като навърша 18 ще мога ли да се грижа сам за сестра си? Тоест ще имам ли право?"

"Какво?" Попита го братовчед ми неразбиращ.

"След месец навършвам пълнолетие и искам да се преместя. Не искам да живея там повече"

"Ти можеш и сега да го направиш"

"Няма да оставя сестра си сама."

"Според мен ще имаш право,момчето ми. Ако се случи това можете да останете колко дълго искате тук. Дори и сега да се преместите няма да в проблем"

"Благодаря" спогледахме се на бързо. Защо не ми е казал по рано за това? Мислех че ще си казваме всичко.

"Леон, ела за малко с мен" подканих го,изправихме се от дивана и се запътихме към кухнята "защо не си ми го казвал това нещо?"

"Кое?"

"Че искаш да живееш другаде"

"Не знам. Не е станало на въпрос"

"Напротив става. Мислех че ще си казваме всичко. Постоянно си ядосан и само ми казваш че си се скарал с вашите. Искам да ми казваш какво те мъчи. Искам да ми казваш всичко! Заедно ще се смеем и плачем. Заедно ще минем през всичко"

"Добре. Това ще се случи от сега нататък. Обещавам ти!"

"Аз съм тази която ще разбере болката ти. Изгубих родителите си а.."

"А аз също нямам родители! Ние сме еднакви. Поглеждайки те все едно виждам себе си. Знам кога те боли защото тогава и аз чувствам същото. Щастлива ли си аз също съм щастлив. Тъжим за едно и също. Родители! Макар ти да имаш леля си и чичо си друго са биологичните родители. Ние с теб... сме като... как да го кажа?"

"Живеем в един наш свят. Огледален свят!"

"В който сме само ние двамата!"

"И никой друг!"