Леон
Качих се до тоалетната когато изведнъж се чу силен шум от едната стая. Отворих вратата без да се замислям и пред мен стоеше братовчедката на Габо. Огледах я на бързо за да видя дали е добре.
"Какво правиш тук? " попита ме.
"Минавах"
"И реши изведнъж да влезеш в стаята ми?"
"Какво те засяга? Нали ме си гола пък и да беше нямаше да е нещо голямо. Та иначе Ема е била разглезена кифла" засмях се сочейки пълните чанти около нея.
"И все още е такава. Дръж гаджето си далеч от мен"
"Иначе какво? " попитах и се доближих към нея.
"Какво правиш? " тръгна назад докато гърба й не докосна стената.
"Брат ти не си приличате. Той е готин,но ти си глупачка" казах и хванах челюста й. "Знай къде ти е мястото" пуснах я и явно без да искам я бутнах на земята, но не ми пречи.
***
"Готови ли сте за мача в Събота?" попита не Матю
"Да" отговорихме всички заедно
"В събота имате мач? " попита ни братовчеда на Габо. Този Джош
"Да. Всяка събота вечер имаме мачове и след всяка победа което се случва доста често има купон на който са канени всички от училището" обясни му Габо
"Аз ще тръгвам. Трябва да взема сестра си" казах и след това си тръгнах. Минах през детската градина и взех Лиса.
Лили
След като си оправих нещата реших да отида до хола за да видя дали онези момчета или по точно онзи идиот все още е тук.
Със слизането по стълбите отново чувах гласове. Оф сигурно е тук този идиот. Все пак реших да отида. Поздравих ги отново като забелязах че онзи го нямаше за това седнах до батко.
"Не се започнахме. Аз съм Матю" каза едно цветнокожо момче. Беше много привлекателен и имаше прекрасна усмивка.
"Това са Кевин и Тони " представи и приятелите си като Кевин беше с тъмна кожа и зелени очи който го правеха още по красив, а Тони беше рус със сини очи.
Много красиви момчета.
"Аз съм Лили. Приятно ми е" представих им се и те се усмихнаха топло.
Седях още около 10 минути при тях и ми омръзна. Много са скучни. За мен де. Говорят само за хокей и нищо друго. Отидох да проверя какво прави сестра ми която вече се беше събудила.
Влязох в стаята й и я видях седнала на леглото си.
"Какво правиш? "
"Нищо" отговори тя.
"С леля ходихме на пазар. Искаш ли да видиш какво ти купихме. Има много хубави дрехи и играчки"
"Наистина ли? За мен? "
"Да. Хайде ела в стаята ми" хванах ръката й и я накарах да се изправи. Отидохме в стаята ми и тя започна да я оглежда. "Харесва ли ти? "
"Много"
"Твоята е по хубава. Виж, тези чанти са да теб"
"Всичките?"
"Да сестричке" усмихнах й се и видях леля ми да минава и я извиках. "Амели какво трябва да кажеш на леля? "
"Благодаря ти лельо" каза сладко и гушна краката й. Леля я вдигна на ръце и я прегърна.
"Всичко за теб принцесо. Също за кака и батко ти" аз също прегърнах леля и целунах бузата й. Седнахме на мекият ми килим и започнахме за изкарваме дрехите и играчките на малката ми сестричка.
Тя много се радваше. Много й харесаха. За първи път през последната седмица я виждам да се усмихва истински. Кафявите й очички блестяха от щастие.
"Мила,ти оправи ли телефона си? " попита ме леля и кимнах
"Како имаш телефон? "
"Да. Искаш ли да го видиш? " попитах я и тя кимна енергично. Изправих се, взех го от леглото и се върнат при леля и сестра ми.
"Много е хубав"
"Да много е хубав телефона на кака ти" чу се глас който ни накара да се обърнем към вратата където се беше подпрял чичо. "А малкото ни момиче Какво иска да й купим? Колело?"
"Колело? Може ли? "
"Разбира се. Утре ще отидем да вземем след детската нали? " попита я чичо и усмивката й падна.
"Не може ли да не ходя на детска? Мама и тате ми липсват още"
"Не миличка. Трябва да отидеш. Нали ще рисуваш и ще си играеш а приятелите ти" казах и я гушнах за да не види сълзите които се бяха образували на очите ми. Колкото и да ве опитваме всички да се държим не ни се получава. Брат ми сигурно не е толкова замислен заради другите момчета които вече сигурно са му приятели.
Но аз какво да правя? Амели е тъжна. Много тъжна.
Едва сега успяхме да я развеселим , но отново се сети. Ще трябва да приемем факта че родителите ни ги няма.
"Ей искаш ли да си направим снимка? " опитах се да я развесвля и май не се получи, но все пак се съгласи.
Застанахме пред огледалото което е високо колко мен. Коленичих и гушнах малката.
"Ей усмихни се" казах и започнах да я гъделичкам а тя се засмя. Стана страхотна снимка (която може да я видите по горе)
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Огледален свят
Любовные романыЖивотът винаги е бил срещу Лили Доусън. Винаги са били в бедно семейство което не е се е справяло лесно с парите. Обаче никога не са се предавали. Никога не е имала истински приятели понеже не я бива в сприятеляването. Когато някой е мил с нея заекв...
