Огледален свят

28- Карък?

Леон

Мина се месец след надпреварата в Испания. Връзката ни с Лили е прекрасна като изключим някой малки караници които имаме почти всеки ден. Колкото до хокея... За жалост последните два мача губим. Не знам на какво се дължи може би не сме съсредоточени или... не знам. Странно е.

Утре вечер отново имаме мач и се моля да спечелим. Няма да преодолея още една загуба особено ако е от тези идиоти с които ще играем.

"Здрасти Леон!" Чух този гаден глас. Няма как да не го позная. Знаех точно кой е преди да съм погледнал.

"Какво искаш Ема?" Попитах раздразнено и облегнах гърба си на гърба на стола. Доближи се до мен и седна на чина ми.

"Трябва ми помощта ти!"

"Няма да те чукам!"

"Не съм казала нищо такова"

"А за какво съм ти тогава?"

"Все тая!"

"Така ще кажеш. Какво стана няма с кой да спиш ли?"

"Ти явно имаш щом губите последните мачове?"

"Какво имаш предвид?"

"А нищо... прости ми се стори странно че от както си с Лили постоянно имате загуби" загледа се в дългите си нокти.

"Това не е вярно. Имаме само две загуби което ще се промени!"

"Да, две загуби и две победи които са примерно 3-2"

"Ема, защо не се гръмнеш за да не влизам в затвора? Изчезвай" казах й и точно тогава влезе Лили. Ема стана от чина ми и си седна на мястото.
Аз погледнах момичето което току що влезе и й се усмихнах а та ме гледаше странно. Остави учебниците които носеше на чина си и дойде до мен. Изправих се и поставих бърза целувка на бузата й. "Добро утро бебчо!"

"Тази какво искаше от теб?" Попита веднага с намръщена муцунка.

"Нищо важно"

"Сигурен ли си?"

"Ревнуваш ли?"

"Много добре знаеш каква е връзката ми с Ема!"

"Да, знам!"

"Какво ти каза? Пак ли ми се подиграва че нямам родители или че.."

"Лили!" Извиках се леко за да мога да я спра да говори "според теб нямаше ли да направя нещо ако го беше казала? Говори глупости според нея губим мачовете заради теб"