Огледален свят

25- Победа или загуба?

На всеки от двата отбора дадоха по две задачи. Единственото което имам да кажа е че цял ден Леон няма никаква грешка. Наистина е подготвен. Всички много се гордеем с него

След като свършиха и шестнадесетте въпроса бяхме наравно и за това ни дадоха почивка и ни казаха да изберем един човек от отбора за финалният кръг.

"Аз съм сигурен само в един човек" каза братовчед ми и всички закимахме с глава съгласявайки се с него.

"Лили!" Каза Леон

"Не,Леон. Ти ще отидеш" каза му.

"Аз?" Всички отново закимахме "сигурни ли сте?

"Да! Нямаш нито една грешка."

"Деца хайде идвайте започвате!" Извика ни един от учителите ни и всички тръгнаха натам. Аз и Леон обаче останахме.

"Не искаш ли ти да отидеш?"

"Нали не искаше да те подценяват? Отиди, дай всичко от себе си и каквото стане"

"Добре."

"Хайде че ни чакат" казах и тръгнах на там докато не усетих ръка да се увива около моята.

"Целувка за късмет?"

"Лигльо" изкикотих се а той се усмихна. Наведе се леко и се целунахме. "Сега сериозно трябва да отидем" задърпах го и отидохме при останалите.

Леон отиде пред дъската на която решаваха където беше и момиче от другият отбор а аз застанах до приятелите си.

Един мъж им даде задачата и пусна хронометъра. Наистина е много трудна, но Леон ще се справи.
Ние нямаше какво да правим освен да седим и да гледаме. Всички се бяхме прегърнали и се молехме Леон да успее.

Изведнъж се му "край!". Това беше момичето на другият отбор. Леон не спря и за секунда. Хайде хайде. Дано има нещо грешно и да може да навакса.

"Победа за Испания!" Това беше краят. Изгубихме.

Стана ми малко гадно и прегърнах братовчед си. Леон изглеждаше разочарован. Остави тебешира и изтупа ръцете. Обърна се към момичето и с усмивка си стиснаха ръцете а след това той дойде до нас като всички се прегърнахме.Поздравихме победителите и отидохме при другите отбори. Отидохме до машината за кафе и напитки като цяло и си взехме вода.

"Съжалявам хора!"

"Брат стига. Няма за какво да съжаляваш"