Огледален свят

55- Размяна на ролите

Леон

Сутринта казахме на Лиса че ще трябва да спре с някои неща които може да я изморят. Първоначално беше много тъжна, но след това разбра че ще бъде добре за здравето й.

От снощи Лили не е спряла да ми звъни, но аз не й вдигах понеже исках да прекарам деня със сестричката си.Днес в училище сигурно отново ще се прави на интересна като ме отбягва, но нека.

"Леон" чух гласа й и се обърнах към входа на класната стая където беше застанала. Хм.. май ще си говорим вече. С бавна крачка дойде към мен и седна на предният стол като се Обърна към мен. "Знаеш ли колко пъти ти звънях? Искаш да получа инфаркт ли?"

"Това ми е много познато, но от къде ли?" Направих се на замислен "а да това бях аз преди няколко дни когато не искаше да ми вдигнеш а аз щях да се пръсна от притеснение да не би някой да те е изнасилил или пък убил"

"Това не е важно сега"

"Разбира се нали става дума за мен. На кой му пула че Леон щеше да полудее за една седмица. Пък и продължава"

"Кажи ми как е Лиса" повиши ми тон. Значи е разбрала. За това ме е търсила "знам че в момента не сме в добри отношения, но искам да знам какво се случва с детето"

"Друг път ще говорим" казах изправяйки се тъй като учителя влезе в стаята а тя последва примера ми.

"Ще те чакам в кафенето в междучасието" каза ми и си седна на мястото до Франческа.

Лили

Веднага щом звънеца би затворих учебника си и бях напълно готова да изляза, но учителя продължи да казва нещо. Хайде свършвай по бързо и без това през целият час нямах търпение вече да приключи.

"Господине свободни ли сме вече? Ходи ми се до тоалетна" попита едно момиче от класа и й благодарих мислено. Всички един по един тръгнахме като извън класната изчаках Леон да дойде.

"Хайде" казах щом мина покрай мен и очевидно се стресна. "Съжалявам"

"Луда ли си?"

"Казах ти че искам да говорим"

"И аз исках да говорим, но ти се дърпаше"

"Не вярвам ти да се дърпаш щом става дума за Лиса"

"Само гледай" обърна ми Гръб и тръгна на някъде. Този наистина ли го направи? Тръгнах след него и хванах ръката му "какво ти става?"

"Виж, ако нещо се случва с Лиса ще се справим и без твоята помощ"

Какво му става? Защо ми говори по този начин? Заболя ме понеже се притеснявам за Лиса. Ами ако е вкъщи и нещо й стане? Какво ще правя като не знам какво има? Изобщо ли не мисли този глупак? А само колко нагло се изкарва жертва отново. Все едно аз му изневерих. И какво да направя като е мислил че някой може да ме е убил? Сам си е виновен. Да е внимавал на кого си пуска езика. Обърнах се към съседната маса на която беше седнал той с останалите момчета. Просто физиономията му ме ядосва.

"Хей" Макс ме стресна като седна до мен.

"Здрасти Макс"

"Нещо май не си добре. Какво има?"

"Нищо"

"Не е нищо. Да не би пак да мислиш за Леон?"

Точно!

"Глупости."

"Ами тогава за срещата ни?"

"Това някакъв тъп опит да ме поканиш на среща ли е?"

"Не знам зависи дали ще приемеш?"

"Всъщност да, ще приема"

"Страхотно, ще те взема в 18:00 от вас" постави бърза целувка на бузата ми и отиде на някъде като преди това ли намигна.

***

"Макс те е поканил на среща?" Попита невярващо Ели щом й казах какво се беше случило в предишното междучасие.

"Да"

"И ще отидеш?"

"Защо не?"

"Не беше ли тъжна заради случилото се"

"Бях, но след като той ще се държи като глупак аз също мога."

"Сменяте си ролите май. Единият се дърпа а другият не млъква" засмяхме се на думите й "иначе да не се влюбиш в Макс?"

"Това е просто приятелска среща"

"Не мисля така, но окей"

Разговора ни беше прекъснат от нервната ни приятелка което седна до нас.

"Фран, всичко наред ли е?" Попитах я, но отговор така и не получих. Беше се за гледала в една точка а крака й трепереше нервно.

"Ще го махна. Ще го махна" повтаряше тихо. Какво говори? Поставих ръката си на нейната и тя ме погледна "ще махна бебето"