Леон
Извикаха ме за вечеря и право станах от леглото си и се запътих към долният етаж а следователно и към трапезарията. Започнахме да се храним без никой да обелва и думичка. Реших да прекратя това мълчание като леко се прокашлях.
"Утре вечер е мача ми. Ще дойдете ли? "
"Не. Имаме работа" отговори баща ми. Разбира се.
"Да вярно. Нищо все пак не е нищо важно"
"Отиваш играеш и се прибираш"
"Бате аз искам да дойда"
"Добре принцесо. Ще дойдеш с мен" да това се случва от доста време насам. Родителите ми постоянно имат работа точно за мача ми. От както играя сигурно пет пъти да са идвали. След това когато искам да им разкажа как е минало не ме слушат понеже отново имат работа.
Понякога ми се иска да бях в друго семейство което.. Да ме обича. Те дори не се грижат за сестра ми. Ако й стане нещо има медицинска сестра, ако е гладна готвачи, шофьори я карат на всякъде където иска.
Ами тогава за какво са родителите? Сигурно за да плащат на тези хора понеже нищо друго не правят.
Пих малко от водата си и се качих в стаята. Съблякох тениската си и взех телефона. Никакво съобщение от Габо. Сериозно ли се скарахме заради глупавата му братовчедка?
***
"Бате хайде до парка."
"Лиса хайде друг път"
"Но ти винаги така казваш. Моля теее" погледна ме умолително. Ех тези малки очички. Как да й откаже човек?
Облякох я топло понеже днес времето не е много хубаво и тръгнахме. Принцесата реши че няма да сме с колата ми за това ще измръзнем.
Лили
С Амели решихме да отидем до парка за да си поиграе малко макар да е студено времето това дете не може да седи вкъщи. Полудява.
Седях на една пейка а малката си играеше.
Погледах на телефона си колко е часа и щом вдигнах поглед видях Амели на другият край на площадката. Това дете е много бързо. Видях че до нея има и ендо сладко Русо момиченце.
Изправих се за да отида при тях и тогава го видях. Сериозно ли? Той клекна до малките момичета и се усмихна на сестра ми. Хм? Изглежда различен. Няма го този лош поглед. Отидох до тях и хванах ръката на Амели.
"Какво правиш тук Леон?"
"Ти какво правиш тук? " и ето го отново погледа
"Амели хайде да тръгваме"
"Како моля те още малко. Виж това е Лиса. Приятелката ми за която ти говорех"
Погледнах русото момиче. Беше толкова сладка. Усмихнах й.
"Много си сладка, Лиса. А Амели защо не ми каза че Лиса има такъв.. Прекрасен батко" казах и му се усмихнах фалшиво
"Не знаех. Како май го харесаш" каза малката и двете със сестра му извикаха "уууу". Погледнах учудено сестра си а на усмивката на Леон се появи някаква смотана Подигравателна усмивка.
"Отивайте да си играете." казах и седнах отново на пейката, но този път имах и компания. Прекрасна компания която толкова много обичам че чак искам да я удуша.
"Знаеш ли нямаш много хубав поглед"
"Понеже гледката не ми харесва. Защо си навсякъде? Уж не можеш да ме търпиш пък на където и да се обърна ти си там"
"Да не мислиш че ми е приятно да те виждам постоянно" каза и не исках да го продължавам. Не ми се занимаваше с този човек за това ще се правя че не е до мен. Мисли за друго. Той не е до теб. Единствено седиш и чакаш сестра си да приключи с хубавата си игра "не знаех че имал сестра" мамка му как да го направя като не млъква "горката тя"
"Искаш ли да те накарам да млъкнеш по моя начин?" Погледнах го лошо
"Искаш ли да ти спря въздуха от стонове?
"Идиот"
"О я стига. Знам че ревнуваш понеже не си на мястото на Ема"
"Да не би ти да искаш? "
"Да съм на мястото на Ема ли? " попита подигравателно
"Достатъчно говори. Млъкни за да не те спукам от секс наистина"
"Нали предпочиташе Матю? "
أنت تقرأ
Огледален свят
عاطفيةЖивотът винаги е бил срещу Лили Доусън. Винаги са били в бедно семейство което не е се е справяло лесно с парите. Обаче никога не са се предавали. Никога не е имала истински приятели понеже не я бива в сприятеляването. Когато някой е мил с нея заекв...
