Огледален свят

45- Първи ден от новага година

"Како" се чуваше тихо до ухото ми след което усетих леко побутване по рамото което ме накара да отворя леко очите си.

"Амели, какво има?"

"Бате ми каза да те събудя. Каза че е един часа"

"Добре. Ставам" изобщо не ми се ставаше, но нямах избор. Облякох си клин и една блуза отгоре, хванах косата си на опашка и слязох по стълбите заедно със сестра си.

И разбира се с късмета си точно тогава чичо отвори входната врага през която се показа Леон. Естествено.

Продължих надолу без да му обръщам внимание и влязох в кухнята където бяха останалите.

"Добро утро. Добре ли си?" Попита ме брат ми разпервайки едната си ръка. Не изчаках друга покана за да се сгуша в него.

"Не знам"

"Да не си болна миличка?" Попита ме чичо ми който влезе в кухнята заедно с Леон.

"Де да беше това" казах тихо, но явно не достатъчно понеже всички ме погледнаха. Отдръпнах се от брат си и си направих кафе.

"Деца, ние трябва да излезем. Имаме среща с фирмата по случай новата година се разбрахме да се срещнем днес за обяд"

"Добре мамо. Приятно прекарване" каза им Габо и след малко леля чичо и родителите на Оливър излязоха. Момичетата отидоха на някъде а ние седяхме мълчаливо в хола "е ще кажеш ли какво ти има?"

"На мен ми говориш?"

"Да, Лили, на теб говоря"

"А добре"

"Ще отговориш ли?"

"Мисля че трябва да питаш някой друг вместо мен"

"Лили" проговори Леон.

"Какво се случва? Пак ли сте скарани за нещо?"

"Не, не сме се карали. Просто разбрах каква стока е приятелят ти"

"Нищо не разбирам"

"Изневери ми! Хванах го да се целува с друга."

"Какво?"

"Не ми позволи да ти обясня"

"Няма какво да ми обясняваш. Аз видях със собствените си очи!" Извиках леко последното и излязох от кухнята.

Леон

Лили ми се разкрещя и излезе. Има право да се ядосва, но все пак трябваше да ме изслуша. Не я целунах аз. Отдръпнах се веднага, но точно тогава влезе тя в стаята и така се получи все едно съм се стреснал от отварянето на вратата.

"Наистина ли го направи?" Попита ме Габо

"Не"

"Да не би..."

"Не знам. Възможно е"

"За какво говорите?" Обади се и онзи Оливър

"Какво те засяга?"

"Засяга ме. Лили ми е приятелка. Това ме на теб не ти пука за чувствата й не означава че и на мен не ми"

"Ако на някой в тази стая му пука най много за Лили то това съм аз"

"Тогава за защо й изневери?"

"Защо не си гледаш работата? Няма да ти се обяснявам" яростно се доближих до него стискайки ченето си. И без това ми е нервно този не може ли да си държи езика зад зъбите?

"Леон, престани" Джош ме отдръпна от Оливър. Погледнах го за последно и излязох от кухнята. В хола бяха Лиса, Амели и Лили. Малките нещо й разказваха.

"Бате Ела и ти" извика ме сестричката ми щом ме забеляза "разказваме на кака Лили за вчера" усмихнах де и седнах до Лили която обаче се отдръпна. Толкова боли да гледаш как любимата ти се притеснява да бъде до теб. Нараних я, без да съм искал. Без са бъда виновен!

"И какво правихте друго?" Попита ги тя опитвайки се да ме игнорира. Амели започна да ни обяснява нещо а след нея се включи и Лиса. Жалко че аз не ги слушах понеже си мислех единствено как да накарам Лили да ме изслуша а след това и да ми повярва. Знам че ще бъде трудно, но не и невъзможни. Няма невъзможни неща. Особено
когато го искаш толкова много.

***

"Леонардо!" Кой пък е това? Защо ме наричат с пълното ми име? Никой никога не ме е наричал така още от трети клас.

"Леонардо?" Попита Лили "поредна лъжа?"

"Какво?"

"Леонардо!" Ели? Какво пък й става? Габо отвори вратата и тя връхлетя като ураган. "Как можа да... направиш това което направи"

"Какво?"

"Това с Лили... и онази" посочи ми с очи към малките. Ясно тя също знае. След малко ще дойде и Франческа ли?

"Не съм направил нищо. Ще ви обясня"

"Няма какво да обясняваш вече" каза за последно момичето ми и се изправи от дивана. Хвана приятелката си под ръка и се качиха на горе по стълбите.

"Ах бате.. пак си сгафил" малката ме потупа по рамото а аз я погледнах странно. Господи къде попаднах?